МИКРОБИОЛОГИЯ НА КИСЕЛОТО МЛЯКО

Иля Мечников (1845 - 1916) е руски и френски професор, биолог, физиолог и патолог. Един от основоположниците на ембриологията, създател на сравнителната патология и фагоцитната теория за имунитета. Лауреат е на Нобелова награда за физиология или медицина през 1908 г. (съвместно с германския фармаколог и биолог Пол Ерлих).


Elie-Metchnikoff
Проф. Иля Мечников

Кисело мляко е млечнокисел продукт, който се получава в резултат на протичането на млечнокисела ферментация в млякото. В широк мащаб то се произвежда в балканските страни, а също и в други страни по света поради добрите му вкусови, диетични и лечебни качества. Два са основните микроорганизми, който участват в процеса на ферментацията на кисело мляко - Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Те се намират в симбиотична връзка и този съюз между двете бактерии е ползотворен за тяхното оцеляване и ефикасност само когато са заедно. Не е възможна ферментация при наличие на само една от бактериите. Всяка една от двете бактерии има своята роля в процеса на ферментацията. Процесът на ферментация приключва по естествен път, чрез охлаждане. При няколкодневен престой на топло (извън хладилник) ферментацията продължава, млякото вкисва, вкусът става неприятно кисел.


Източник на оригинала на статията: Библиотека на Чикагския университет
Оригинално заглавие: Scientifically Soured Milk
Автор на монографията: Проф. Иля Мечников
Година на издаване: 1907 г.
Превод от английски език: Автора на "Завещавам Ви здраве"


МИКРОБИОЛОГИЯ НА КИСЕЛОТО МЛЯКО



неговото влияние върху спиране

ГНИЕНЕТО В ЧРЕВНИЯ ТРАКТ

и неговото въздействие при лечението на
болести причинени от чревна

АВТО-ИНТОКСИКАЦИЯ



от

ПРОФ. ИЛЯ МЕЧНИКОВ
Институт Пастьор, Париж, Франция




ПРЕДГОВОР

Краткото представяне на темата за киселото мляко и неговата връзка с удължаването на човешкия живот публикувана от Професор Мечников през 1904 г. в Revenue Scientifique, том. II, стр.103, породи голям интерес в целия свят и необходимост от предоставяне на по-подробна информация. Голям брой запитвания се получиха от Съединените Щати.

Поради невъзможността да се отговори с писма на всички поставени въпроси, Професор Мечников реши да изготви екстракт под формата на настоящата монография на база ръкописа на своята книга "Удължаване на Живота" (The Prolongation of Life), която той пишеше понастоящем и позволи тя да се представи на широката научна общественост под формата на тази малка брошура, отговаряйки, до колкото е възможно, на всички поставени му въпроси, разкривайки пред своите любопитни читатели всичко, което е научил до този момент, чрез експерименти и наблюдение върху тази интересна тема. Настоящата монография бе публикувана в Париж през 1905 г., а през май 1907 г. в Съединените Щати. "Удължаване на живота" бе публикувана в САЩ през Януари 1908 г. Монографията представя най-актуалната авторитетна информация по отношение на биохимията на киселото мляко и неговото влияние върху лечението и превенцията на болести свързани с процесите на интестинално гниене (гниене в чревния тракт) и тяхното възпиране.

Професор Мечников се спира също така изчерпателно върху вредната практика за производство на изкуствено получено кисело мляко, при което ферментацията се получава чрез използване на различни видове мая. Монографията представлява резюме върху последните открития и експерименти проведени от Професор Иля Мечников и неговите колеги, като информацията, която съдържа несъмнено ще породи интерес във всеки лекар.




НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО КИСЕЛОТО МЛЯКО

Човека се появява на този свят с абсолютно стерилни черва, без каквото и да е наличие на микроби. Въпреки това, съвсем скоро въздесъщите бактерии заемат своето място, населявайки храносмилателния ни тракт, където намират отлична среда за развитие на своите култури състояща се от жлъчни сокове, чревна мукоза (слузестата обвивка на червата) и десквамации (мъртви клетки от роговия слой на кожата), които съставляват мекониума (първото жълто-зелено изпражнение на новороденото). Няколко часа след раждането микробите проникват в червата чрез вдишване на въздуха и аналния отвор. Дори през първия ден след раждането и преди кърмачето да е поело каквато и да е храна, мекониума съдържа разнообразна флора, състояща се от голямо разнообразие от бактерии. Под въздействието на майчиното мляко, тази флора намалява значително и в основната си част (99% от всички бактерии) е съставена от определен вид микроб открит от Тисиер и наречен bacillus bifidus.

От това е видно, че микробите населяващи червата се влияят от храната, която поемаме. Дете, което е хранено с краве мляко има по-богата чревна флора, от това, което е кърмено. В по-късна възраст, с прибавянето на различни храни към диетата, се наблюдава по-голямо разнообразие от микроби в храносмилателния тракт. Този факт бе многократно потвърден от наблюденията извършени от Макфадиен, Нюцки и мадам Зибер, в случая с жена с анална фистула. Изменения състав на чревната флора във връзка с консумираната храна, ни позволява да я изменяме, чрез заместване на вредните микроби с полезни такива.

За съжаление, реалното познание, което притежаваме относно чревната флора е все още недостатъчно. Това се дължи основно на трудността за осигуряване на изкуствена среда, в която да култивираме това разнообразие от микроби. Това обстоятелство прави изследователската задача много трудна. Въпреки това, проблема може да бъде разрешен имперично, чрез методите на дедукцията и извършване на наблюдение.

Човека, дори в дивата природа приготвя храната си преди консумация. Той подлага много от хранителните продукти на термична обработка (огън), което предизвиква значително намаляване на броя на микробите в сравнение с поглъщаното множество при сурово състояние на храната. Ето защо с цел намаляване на чревната флора, е нужно да се ядат и пият такива субстанции, които са били предварително сварени или сготвени. Дори при тези условия не всички микроорганизми биват унищожавани, понеже съществуват много от тях, които издържат на температура от 100ОС, но все пак голямата част от тях умират.

Бе изразено мнение, че сготвените или напълно стерилизирани продукти (нагрети до 120ОС – 140ОС) са вредни за здравето, понеже в това си състояние са трудно смилаеми. Изхождайки от тази гледна точка бе организирана кампания срещу храненето на бебетата със сварено или стерилизирано мляко. Признавайки, че в някои случаи свареното или стерилизирано мляко не се понася добре от бебетата, болшинството от кърмачетата се развиват чудесно под въздействието на диета съставена от сварено мляко. Огромния брой деца хранени със сварено мляко, вземайки под внимание и опита на арктическите пътешественици, е силен довод в полза на извършването на такава процедура.

От Шарко (невролог) научих много важен факт. По време на неговия шестнадесет месечен престой в антарктическия регион нито той, нито неговите спътници са консумирали каквато и да е несготвена храна, освен малко количество сирене. Тяхното меню се състояло от всевъзможни видове консервирани храни и сготвено месо от тюлени, пингвини и т.н. Целия персонал на тази експедиция се радвал на отлично здраве, като липсвали дори и кратки моменти на храносмилателни нарушения и чревни неразположения.

От горе изложените факти е логично да заключим, че въздържанието от употреба на несготвена храна значително намалява броя на новопостъпващите в организма микроби, но това почти не променя броя и разнообразието на вече съществуващата в нас микрофлора. Ето защо ни остава да се съобразяваме с постоянните обитатели на нашите черва и да защитаваме себе си от вредите, които те могат да нанесат на телата ни чрез отслабване функциите на нашите органи и техните деликатни части.

В състава на тази флора има постоянно присъстващи микроби, които предизвикват гниене в червата и увреждащи ферментационни процеси, сред които преобладава ферментацията на маслената киселина. Нужно е да насочим усилията си срещу промяната на тези органични субстанции.

Далеч преди появата на науката микробиология, човечеството се е ангажирало в търсене на средства за предотвратяване на гниенето. Храната при горещо и влажно време или при топъл климат, започва скоро да гние и придобива отвратителен вкус и представлява заплаха за здравето. Всеки знае колко често се наблюдават ужасяващи примери за отравяне с месо и други хранителни продукти, които са претърпели гниене.

Африканския изследовател Фоа разказва следния инцидент: Много изгладнели, един ден, той и неговите хора минавали покрай трупа на гниещ слон. Негрите незабавно наобиколили трупа и се подготвили да се подкрепят с изгнилата плът, но Фоа ги убедил да не я докосват като им обяснил опасността от консумацията на подобно месо. Всички се вслушали в съвета му с изключение на трима негри, които си отрязали голяма ивица месо и го изяли полусурово. След няколко дни тези мъже починали в невероятна агония. Вратовете и гърлата се подули, езиците им се парализирали и стомасите им се разширили неимоверно.

При друг случай наденици от развалено конско месо предизвикали епидемия през 1885 г. в Рорсдорф, Прусия, където четиридесет човека се разболели след консумация на тази наденица. Един от тях умрял в големи мъки със симптоми на дразнене в гастро-интестиналния тракт подобно на холера.

От друга страна е безспорно вярно, че разлагащата се храна не винаги причинява вредни ефекти. За да проверят това Тисие и Мартели погълнали месо, което било напълно разложено и не почувствали дори най-малък стомашно-чревен дискомфорт. Експериментите върху животни, хранени с гниещо месо дали различни резултати. В някои случаи животните не са понесли вредни последствия, докато при други консумацията била последвана от продължително повръщане и такова отвращение към месото, че се наложило да се прекрати експеримента.

Не само месото и други животински продукти, а също и зеленчуците, които претърпяват гниене и образуват тези вредни ферменти (ферментация на маслената киселина) ги прави опасни за консумация. Отбелязват се множество случаи на отравяне в резултат от консумация на развалени (мухлясали) конфитюри и сладка. Растителната маса, която се използва за хранене на добитъка, докато изчаква технологично време на престой в силозите за съхнене, често влошава своето качество. Ако например само няколко дъждовни дни следват няколко горещи и слънчеви дни и фуража е само наполовина изсъхнал, което означава, че той е все още в навлажнено състояние, резултата ще е силаж с мирис на маслена киселина и с толкова отвратителен вкус, че животните ще откажат да го ядат. Понякога фуража в силозите става черен и приема странен мирис. Когато животните, при липса на друга храна, са принудени да се хранят с този силаж, техните изпражнения стават напълно черни. Ако тази тенденция на хранене се запази, животните достигат до крайна степен на измършавяване.

В стремежа си за справяне с това положение човешкия ум откри приложението на киселините за предотвратяване на гниенето. За тази цел оцета е намерил широко приложение като един от видовете марината за консервиране на месо, риба, зеленчуци и др. Благодарение наличието на оцетна киселина в оцета (която между впрочем е продукт на един особен вид микроб) много хранителни продукти от животински и растителен произход биват предпазени срещу гниене. Когато хранителния продукт може сам да произведе киселина, то става безпредметно да се добавя друга предварително подготвена киселина; това например са субстанции, които могат да произвеждат киселина от наличието на захари в състава си и съответно се запазват от гниене. По тази причина такива животински продукти като мляко или зеленчуци богати на захари, спонтанно се подкиселяват и по този начин се запазват за неопределено време. Ето така подкиселеното мляко при своята трансформация в сирене придобива качество, което му позволява да се запази за значително дълго време. Много зеленчуци също претърпяват киселинна трансформация и могат да се запазят. Зелките се превръщат в кисело зеле, а краставичките и цвеклото в маринована туршия.

В много страни, особено в Русия, зеленчуците, които са претърпели кисела трансформация съставляват голяма част от храната на населението. По време на дългата зима, при липса на пресни плодове и зеленчуци, се консумират мариновани дини, краставици, ябълки и други плодове, които са били подложени на киселинна ферментация. Основното вещество, което се произвежда при тези плодове и зеленчуци е млечната киселина и благодарение на наличието на тази киселина се предотвратява гниенето. През лятото млечната киселина се осигурява от подкиселено мляко и се използва за направата на популярната напитка известна под името "Квас", използвана изключително много от селското население. Тази напитка се приготвя като се смесва черен хляб с прясно мляко. Нишестето (което представлява дълговерижна молекула съставена от кондензирани молекули захароза) в хляба ферментира и създава слаба алкохолна концентрация, а млякото претърпява млечно-кисела ферментация, като се образува голямо количество от тази киселина.

Ръжения хляб, който съставлява основната храна за масите е също така продукт на ферментацията, а млечно-киселата ферментация заема основно място в този процес. Това определение не се ограничава само до процеса на приготовление на ръжен хляб, а важи за всички хлябове. Получената млечна киселина се образува за сметка на съдържащата се в хляба захар. Киселото мляко, благодарение на съдържащата се в него млечна киселина, има способността да предотвратява гниене на месото. Това му качество е толкова добре известно в някои страни, че то се използва като консервант за съхранение на всякакви меса. Кисело-млечната ферментация също така играе важна роля в приготвянето на храната за добитъка, като чрез предизвикване на млечна ферментация в силозите, се предотвратява гниене на растителната маса.

Това кратко обобщение на фактите цели да илюстрира колко важна е млечнокиселата ферментация като средство срещу предотвратяване на гниенето и ферментацията на маслената киселина – два процеса, които са толкова разрушителни за органичната материя имащи потенциала да причинят сериозни болести в животинския организъм.

Тъй като млечната ферментация е такова отлично средство за предотвратяване на гниенето като цяло, защо да не се използва това мощно средство и за предпазване от гниене в храносмилателния тракт? Отдавна е известен факта, че гниенето и ферментацията на маслената киселина спират при наличието на захар. Месо, което не е обработено с някакъв консервант и е оставено изложено на обичайните условия под въздействието на температурата и влажността, скоро се превръща в гниещо, докато млякото, при същите условия, не се разваля, а се превръща в кисело. Това означава, че месото съдържа малко захар, докато от друга страна трябва да се има предвид, че млякото съдържа в себе си висок процент от това вещество.

Ако желаем да обясним тези процеси по научен път, срещаме веднага редица трудности. Като начало разбираме, че захарта сама по себе си, няма способността да спре гниенето. Също така млякото, което е толкова богато на захар (лактоза) може, при определени условия, да започне да гние. Захарта предпазва органичната материя от гниене благодарение на млечната ферментация, която като процес протича толкова лесно и бързо. Тази ферментация се дължи на метаболизма на определен вид бактерии, които са били открити от Луи Пастьор преди почти петдесет години. Това велико откритие установи ролята, което играят микробите в процеса на ферментация и в крайна сметка доведе до създаване на отделно направление в медицинските проучвания известно като Микробиология, което е толкова богато на факти и теория, колкото и на практическите му приложения.

Не е нужно да добавям повече разсъждения относно противогнилостните качества на млечната ферментация, която е продукт на млечнокиселите бактерии, понеже това е подробно описано в глава X в моята книга "Човешката Природа". Вместо да отстраняваме млечно-киселите бактерии е нужно единствено да неутрализираме киселината с цел подновяване процесите на гниене в органичната материя. Това, което особено много ни интересува е да знаем дали млечнокиселата ферментация е наистина способна да спре гнилостните процеси в чревния тракт.

С оглед на тази цел бяха проведени множество експерименти, някои от които заслужават подробен преглед. Доктор Хертер от Ню Йорк (British Medical Journal, 25 Декември 1897, стр.1848), инжектирал определено количество различни микроби в тънките черва на кучета. За да проследи ефектите на чревно гниене той старателно анализирал тяхната урина, за да установи количеството на серните конюгати на етерите, понеже тези вещества са най-добрия показател за отчитане на гниенето в червата. Добавянето на бацили характерни за дебелото черво (например Escherichia coli) и Протеус бактерии (сапрофитни ентеробактерии) само усилиха гниенето в тънките черва, докато добавянето на големи количества лактобацили бе последвано от значително намаляване на гниенето, отчетено по подчертаната липса на веществото Индикан в урината, както и на серните конюгати на етерите като цяло.

Още по-интересни и убедителни са експериментите проведени от доктор Михаел Кохенди, които отнели период от 6 месеца. Приемайки за отправна точка същите контролни индикатори, като тези в предходния експеримент, а именно серните конюгати на етерите екскретирани с урината, той продължил да се храни по обичайни си начин със зеленчуци, месо и нишестени храни, като за няколко дни неговия помощник доктор Тендор отчитал количеството на серните конюгати на етерите в неговата урина. Получените резултати, след наблюдение от няколко дни на този хранителен режим, били приети за база за сравнение. Сега Кохенди променил начина си на хранене, като преминал основно на месо, като установил значително увеличение на серните конюгати на етерите в урината си. Този резултат бил показателен за увеличението на гнилостните процеси в червата. След този експеримент Кохенди решил да изключи всякакъв вид меса от своята диета и вместо тях се хранил в продължение на няколко седмици единствено с растителна материя като включил изпиването на един литър Лактобацилин (Bacillac) на ден. Резултата бе впечатляващ. Серните конюгати на етерите в урината бяха намалени до минимум, което показва подчертано преустановяване на гниенето в червата. Екскрецията на серно конюгирани етери не се поднови в продължение на няколко месеца.

В допълнение на това, прегледа на изпражненията показа наличие на млечно-киселата бактерия (Bacillus), която бе добавена към млякото за да се произведе Лактобацилин (Bacillus) и е известна като микроорганизма, който произвежда огромната част от млечната киселина. Този микроб се откриваше в изпражненията месеци наред след приема на Лактобацилин (Bacillus), като продължаваше да контролира процеса на гниене в червата.

Успоредно с тези експерименти, резултатите на Грундзах, Шмитц и Сингер, получени при приема на чиста млечна киселина, илюстрираха неимоверното предимство на млечно-киселата бактерия пред чистата млечна киселина. Неоспорим факт е, че чистата млечна киселина, когато бива приемана през устата, има свойството да инхибира (забавя) в значителна степен гниенето в червата, като този начин облекчава много болести на чревния тракт като детска диария, туберкулозния ентерит и дори азиатската холера.

Професор Хайем изтъква значението на млечната киселина, не само по отношение на гастроинтестиналните заболявания, но и при лечението на диабета. Въпреки това бе установено, че използването на големи количества млечна киселина, при лечението на диабета поражда значителни проблеми за стомаха и дразнене на лигавиците по гастро-интестиналния тракт, че се наложило да се спре нейния прием. Друго вредно влияние е забелязано от Стаделман, а именно екскреция на млечна киселина от бъбреците и последващото дразнене на тези органи.

Фактите, които обобщих до тук, ясно показват, че в стремежа за възпиране на чревното гниене и последващото го генериране и абсорбиране на значителни количества болестотворни токсини е много по-практично и полезно да се потисне обичайната чревна флора, чрез добавянето към нея на микроби произвеждащи млечна киселина в червата, като по този начин се избягват множеството странични ефект при използването на чиста млечна киселина. Тези микроби продължават да растат в храносмилателния тракт, като произвеждат малки количества млечна киселина, но постоянно във времето. Те съществуват благодарение на захарите, които се съдържат в чревното съдържание. Благодарение на тези захари се образува млечна киселина по цялото продължение на храносмилателния тракт, където тя оказва благотворното си влияние върху възпиране на опасните процеси на ферментация и гниене.

Чрез разнообразни хранителни продукти, които са преминали млечно-кисела ферментация и така са били консумирани в суров вид (като кисело зеле, кисело мляко, мариновани краставички) човека от незапомнени времена е добавял към своята обичайна чревна микрофлора огромни количество бактерии произвеждащи млечна киселина. По този начин, несъзнателно, до известна степен, той е ограничавал отровното влияние от гнилостните процеси в червата.

На няколко места в Библията се споменава за кисело мляко. Когато Аврам видял, че към него се приближават трима мъже, той ги поканил да влязат и им предложил "Малко кисело и прясно мляко, както и малко телешко, които били току що донесени" (Генезис 18:8). В петата книга за Моисей се изброяват различни храни, които Йехова давал на своите хора – "Накарал ги да ядат краве кисело мляко и козе прясно мляко, също така агнешка и овча мазнина и такава от бъбреците на овните.

В Египет от дълбока древност, хората се хранят с подобие на кисело мляко произведено от биволско, краве или козе мляко, известно под името "Leben Raib". Друг вид кисело мляко, приготвено по подобие на горното и известно като "Йогурт" (yoğurt - от турски) се консумира от мнозинството хора на Балканския полуостров. В Алжир хората също приготвят ферментиралия продукт "leben", който въпреки това, е доста различен от използвания в Египет. В Русия киселото мляко се консумира в големи количества под две форми – "Простокваша", мляко което се е подкислило спонтанно и "Варенец", мляко, което е било предварително сварено и след това сгъстено с мая.

Много от негърските племена в Африка използват киселото мляко като един от основните хранителни продукти. Сред племето Мпесени киселото мляко се използва от всички. Te рядко използват месо. Племе населяващо платото Няса Танганика, както и племената Зулу и Оуанкондес използват големи количества мляко под формата на прясно сирене, което те смесват със сол и пимента (бахар). От доктор Лима от Моссамедес (Западна Африка) научих, че народите населяващи региона южно от Ангола, се изхранват почти изцяло с мляко. Те втриват млякото в кожата си за да я направят по-мека, като остатъка от млякото изчакват да се сгъсти и вкисне, след което го консумират. Това бе наблюдавано от Ногуейра преди почти петдесет години изследвайки провинциална Ангола. В зависимост от държавата киселото мляко се характеризира със свои особености, които се пораждат от различната микробна флора в съответните региони, точно както в различните стани се произвеждат различни сирена.

В мнозинството случаи, ако не и във всички, киселото мляко, което е било получено в процес на естествена ферментация, съдържа освен млечно-кисели бактерии и определено количество мая, от която се образува алкохолно съдържание. Това е точно така по отношение на Кефира и Кумиса, като те се правят от краве или магарешко мляко, което определено е претърпяло алкохолна ферментация. Кумиса е много популярно питие сред Киргизите, Татарите и Калмука, номадските племена в Източна Русия и Азия. Обратно, Кефира е националното питие на планинарите в Кавказ и Осетия.

Преди се е мислело, че Кефира е по-лесно усвояем от организма отколкото млякото, предполагайки, че по време на неговата ферментация част от казеина (млечния белтък) се е разтворил. С други думи се е считало, че Кефира представлява полуразградено мляко. Понастоящем, след изследванията на Хайем и тези на Ровиги, горното повече не може да се счита за вярно, понеже окончателно доказаха, че каквито и положителни ефекти да са наблюдавани при използването на Кефир, те трябва да се отнесат единствено към малкия процент млечна киселина съдържаща се в него.

Кефира е полезен в определени случаи, но не може да се препоръча като хранителен продукт за дълготрайна употреба когато това е нужно за справяне с въздействията пораждани от гнилостните процеси в червата. Кефира се получава в резултат на едновременното протичане на алкохолна и млечна ферментация. Същност той съдържа един процент чист алкохол, но дневния прием дори на това малко количество алкохол е нежелателно. Другото възражение срещу използването на Кефир е в неговата непостоянна микро флора, действието на която е все още недостатъчно изучена. Хайем не одобрява използването на Кефир от хора страдащи от стомашна дилатация, в чиито стомаси храната остава за прекомерно дълъг период, понеже престояването на тази субстанция подпомага ферментацията на оцетна и маслена киселина и по никакъв друг начин не въздейства върху чревната ферментация освен, че я подпомага, влошавайки по този начин проблема, поради който Кефира е бил препоръчан за прием. Понеже млечната ферментация, а не алкохолната прави Кефира полезен, то единственото разумно решение е той да се замени с кисело мляко, което не съдържа и следа от алкохол, приготвено от чиста култура микроорганизми произвеждащи млечна киселина, което несъмнено превъзхожда всички останали кисело-млечни продукти.

Факта, че толкова много хора от всякакви възрасти консумират големи количества кисело мляко и са извлекли голяма ползва от неговата употреба е гаранция и атестат за неговата ценност. Известния африкански изследовател Ногуеира, в писмо до нас, изразява своето удивление, наблюдавайки запазения външен вид и липса на старчески изменения (грохналост, кератозни петна и др.) сред местното население в Моссамедес, които не бе посещавал от много години. Доктор Лима потвърждава, че сред населението в региона южно от Ангола "могат да се открият голям брой хора известни със своето изключително дълголетие и въпреки, че са слаби и сухи, старите хора са действени и способни да извършват дълги пешеходни преходи".

Стамен Григоров, студент от България, съобщава за учудващо голям брой столетници, преброени на територията на България, където киселото мляко съставлява основен елемент от диетата на този народ. Дълъг списък със столетници е съставен от Шемин, сред които се набива на очи името на госпожица Мари Прион, жител на област От Гарон, която е починала през 1838 г. на възраст 158 години, запазвайки до последно всички свои физиологични умения. През последните 10 години от своя живот тя е консумирала само и единствено ръжен хляб, кисело мляко и сирене. Работник на име Амброуз Жантет, живял във Вердюн, достигнал възраст от 111 години, хранейки се с ечемичен хляб и кисело мляко. Жена на име Никол Марк, починала на 110 годишна възраст в замъка Коленберг (Па-Дьо-Кале). Тази жена е имала гърбица и парализа на долните крайници. Диетата и основно се е състояла от кисело мляко и черен хляб.

Получихме съобщение от госпожа Симине, строителен инженер от Кавказ, която ни е приложила отрязък от вестник Тифлиски Листок от 8 Октомври 1904 г., в която е написано, че в село Сба, област Гори, живее жена от Осетия на име Тереза Абалва, която е достигнала възраст от 180 години. Тази жена е все още жива и изпълнява ежедневно домашните си задачи, шие и въпреки, че ходи прегърбена от времето има стабилна походка. Дневния хранителен режим на тази старица се състои от ечемичен хляб и кисело мляко. Дама от САЩ на име Джени Рийд ми писа, че нейния баща, който е на 84 години, дължи своето дълголетие и добро здраве на киселото мляко, което пие през последните 40 години.

При употребата на кисело мляко, вкуса му е от показателно значение и колкото по-близък е до естествено ферментиралото кисело мляко, толкова той ще е по-добър. Нека обаче едно нещо е пределно ясно, а именно поради всекидневната му употреба не трябва да се пренебрегват опасностите, които носи киселото мляко получено по естествен път. Суровото (непастьоризирано) мляко съдържа разнообразна по вид и количество микробна флора, сред която има такива микроби, които са способни да причинят сериозни висцеларни (отнасящи се до вътрешните органи) нарушения. Също така бацила на говеждата туберкулоза е често срещан в млякото. Според изследвания проведени от Хейм, най-често срещаните бацили виреят в млякото дори след като то се е превърнало в кисело. При подобни условия бацила на тифа е бил открит жив на 35 ден, като е загинал чак след престой от 45 дни в добре ферментирало кисело мляко.

Тък като прясното мляко почти винаги съдържа следи от фекална маса от крава, други вредно микроби си проправят път в него и остават живи независимо от киселинната коагулация на млякото. Вярно е, че млечно-киселите бактерии предотвратяват разпространението на тези вредни микроби, които причиняват гниенето в организмите, но не могат да ги унищожат.

В допълнение на това, суровото (прясно) мляко често съдържа различни плесени и гъби (мая, оидиум, квасна гъба), които благоприятстват развитието на такива вредни микроби като бацила на холерата и коремния тиф. Ето защо, продължителното използване на мляко, което е ферментирало по естествен път увеличава риска от въвеждане в човешкия организъм на вредни микроби. С цел производството на кисело мляко, такова, което не съдържа вредни за човека бактерии е необходимо първо да се стерилизира суровото прясно мляко и след това да се добавят полезните бактерии. В това число обаче въобще не се включва маята, както мнозина мислят, а напротив добавят се други ферменти, култивирани по подходящ научен начин.

Рист и Хоури откриват, че Египетския "leben" съдържа микробна флора от не по-малко от пет различни вида – три бактериални и два вида мая. Първата предизвиква кисела ферментация, докато втората алкохолна ферментация. Аналогията между египетския "leben" и Кефира е доста точна, понеже и в двата случая става въпрос за млечна и алкохолна ферментация. Уточненията, които вече направихме когато говорихме за Кефира се отнасят също и за египетския "leben".

С любезното съдействие на професор Масол от Женева, успяхме да доставим мостра от Българско Кисело Мляко, чиято микрофлора бе особено старателно изучена от неговия ученик, Григоров. В наша собствена лаборатория Михелсон започна изучаването на българското мляко. И двамата изследователи са открили в него различни по вид микроби, включително млечно-кисели бактерии и различни видове мая. Като цяло флората на Българското Кисело Мляко е аналогична на тази на египетския "leben" и следователно тяхното въздействие е идентично. Изследванията върху Българското Кисело Мляко проведени в наша лаборатория в Института Пастьор разкри голямо разнообразие от микроби, измежду които присъства розовата квасна гъбичка, която благоприятства до голяма степен растежа и жизнеността на микробите на коремния тиф и холерата, доказано чрез наши експерименти върху зайци.

Ето защо, ако млякото не бъде стерилизирано по подходящ начин и след това заселено с някоя от гореспоменатите култури, то продуктите на този процес задължително съставляват заплаха за здравето и живота. Единствената безопасна технология е тази, при която се изолира и съхранява чиста култура от определени млечно-кисели микроби и тяхното поставяне (заселване) в стерилизирано (пастьоризирано) мляко, чрез което се постига производството на ферментирало мляко без съдържание на дори най-незначителни количества алкохол.

Сред всички микроби, които растат в млякото Хюпле изолира една, която произвежда млечна киселина в особено големи количества. С този микроб, при изолиране на чиста култура от него, приготвихме наше кисело мляко, като изключихме наличието на всякакви други микроби и ферменти. По време на продължителния период на използване на това кисело мляко бе установено, че мазнината съдържаща се в млякото понижава здравния му ефект. Най-добре е каймака (мазнината) да се отстрани или да се добави друга млечно кисела бактерия, която да емулгира (разбие) тази субстанция. След сваряване и охлаждане на прясното мляко, то бе заселено с чиста култура от млечно-кисели бацили. Периода на инкубация варира в зависимост от температурата, при която обработеното с бактериите мляко се съхранява.

Резултата, при изпълнение на тези насоки, е сметанообразно кисело мляко с приятен вкус, притежаващо способността да прекъсне процеса на гниене развиващ се в чревния тракт.

Това мляко трябва да се консумира всеки ден в количество от една до една пинта и половина (1 пинта ≈ 0,5 лтр.) по време или между храненията. Ако се следват тези препоръки, функцията на червата се регулират и секрецията на бъбреците се повишава (увеличава диурезата и действа като природен диуретик). Употребата на ферментирало мляко, както е посочено по-горе, може да се препоръчва при всички болести на храносмилателния тракт и пикочните органи, както и при много кожни заболявания.

Микроба, с който експериментираме има способността също така да съществува и да се размножава при доста високи температури. При неговото населяване в червата на човека, той много бързо се адаптира за живот в така поставената го среда и става важна част от чревната флора, както бе доказано от Кохенди. Киселото мляко приготвено по указанията дадени по-горе, с чиста култура от специфичния микроб, който сме описали бе анализирано от Фуард в Института Пастьор. В момента, в който млякото бе готово за консумация, Фуард установи, че то съдържа 10 см3 млечна киселина на един литър. В допълнение на това се наблюдава голям процент (38%) казеин (белтъка на млякото), който се бе превърнал в разтворима субстанция. Последното наблюдение показва, че белтъчното вещество съдържащо се в млякото се е трансформирало в смилаем за организма вид, за разлика от което и да е друго мляко. По отношение на минералното съдържание на това мляко, бе установено от въпросния изследовател, че 68% от калциевия фосфат се е превърнал в разтворимо вещество.

Всички изложени до тук факти свидетелстват за отличните качества на това мляко. Читателя може да се учуди и да не допуска, че е полезно да приема такова голямо количество микроби и най-вече на фона на общото схващане, че всички микроби са вредни и дори опасни за здравето и живота. Това е голяма грешка, понеже в нас се съдържат много микроби, които са от съществено значение за нашето здраве. Едно от първите места измежду тях заема млечно-киселата бактерия. Брудзински използвал чисти култури на тази бактерия при лечението на диария при кърмачетата, а Тисие установил в практиката си използването на тези култури при всякакви проблеми с храносмилателния тракт както при деца, така и при възрастни.

От много години приготвяме млякото описано по-горе, като първо го стерилизираме и след това го населяваме с чиста култура от нашия микроб. Приемахме изобилно количество от това кисело мляко всекидневно и сме изключително удовлетворени от постигнатите резултати. След този дълъг експеримент се чувстваме длъжни да изразим своето положително становище по въпроса. Много от нашите приятели, сред които имаше такива, които страдаха от нарушения на гастроинтестиналния тракт и сериозни проблеми с бъбреците, последваха нашия пример и се ангажираха да засвидетелстват огромната полза, която имаха от следвания режим на прием на кисело мляко.

С оглед на гореизложеното ние естествено достигнахме до мнението, че в борбата срещу чревното гниене бактериите, които произвеждат млечна киселина са от безспорна полза. И последно за да потвърдим, че чрез това кисело мляко, произведено по точно този начин, притежаваме лек срещу старостта или средство за продължаване на човешкия живот нека времето, личния опит и проведените наблюдения да дадат отговор на този въпрос.

Допълнение от автора на книгата "Завещавам Ви здраве":

С напредването на науката микробиология през следващите десетилетия се е установило, че не произведената от лактобацилите млечната киселина, а специален вид антибиотик, който също се произвежда от тях и който има бактерицидното (убиващо болестотворните бактерии) действие е причина за спиране на процесите на интестинално гниене, чрез унищожаване на голяма част от бактериите предизвикващи това гниене.






ПЪРВО ИЗДАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА









ЗА КНИГАТА



Хеликобактер пилори




ВТОРО ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ

(ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ОТ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ + СЛЕДНИТЕ ДОПЪЛНЕНИ ТЕМИ)



 НОВО - Теми добавени през 2018 г. 

СЪРЦЕ





Лабораторни резултати проверка



Справочна информация

Най-добрите лекари в България | Магнитни бури в момента | Болници | Въглерод и здраве
Проверка на лабораторни резултати и изследвания | Онлайн Книги | Здравни Теми | Здраве
Проф. Александър Чирков | Проф. Донка Байкова | Доц. Сотир Марчев
Човекът, който ще промени България? | Най-продаваната книга




ENGLISH VERSION OF THE BOOK
My Health Legacy





Privacy Policy (Декларация за поверителност)