Ето как е иронизирал
лекарите през далечната 1861 г. великия френски писател и драматург Йожен
Лабиш в комедийната пиеса "Прах
в очите" (оригинално заглавие: "La Poudre aux yeux"):
Диалог между Д-р Маленжар и съпругата му
Бланш:
|
|
Бланш:
|
Да ти кажа ли какво ти липсва?
|
Д-р Маленжар:
|
Какво?
|
Бланш:
|
На тебе ти липсва похват! Ти разбираш
ролята на лекаря някак си много особено.
|
Д-р Маленжар:
|
Какво пък толкова особено?
|
Бланш:
|
Амииии, така, особено, защото
когато небето ти изпрати някой пациент ти веднага започваш да го успокояваш: "О, не се тревожете,
ще ви мине за два три дена."
|
Д-р Маленжар:
|
А какво пък сега, да взема да го
плаша?
|
Бланш:
|
Ами ще правиш като другите, като
истинските лекари – твоите колеги, защото като отиде при тях някой пациент и
те като го погледнат така (прави тежка,
замислена гримаса) и като почнат да говорят неразбираеми неща на латински
и му казват: "Господине, болестта ви е много сложна, лечението ще трае
дълго, всичко ще бъде много продължително, но чакай да извикам един
консулт" и веднага свикват консулт.
|
Д-р Маленжар:
|
И каква полза от това?
|
Бланш:
|
Такава полза, защото това е едно
внимание към колегата когото си извикал на консулт, той пък ще ти го върне
още другата седмица. Така се прави клиентела!
|
Д-р Маленжар:
|
Е, не, но аз съм, аз съм - честен!
|
Бланш:
|
Еееее, да ама ти с твоята
честност ще си изгубиш и последния пациент! То и без това един имаш.
|
Д-р Маленжар:
|
Ооо, нашия съсед господин Дьо Бур.
|
Бланш:
|
Хехе, помниш ли, помниш ли като
беше глътнал една цяла игла без да забележи и ти тогава две
седмици го лекуваш. Какво да му лекуваш? Тя иглата седи вътре. И най-накрая
една прекрасна сутрин като му каза: "Господине, нищо не разбирам от
вашата болест!"
|
Д-р Маленжар:
|
Ами разбира се, какво да му кажа,
като не разбирам?
|
Бланш:
|
Когато доктора не разбира от
болестта на пациента, той веднага може да каже: "Ииии, това е на нервна
почва!". Ооооо, що не съм аз лекар да видиш как ще ги излекувам всичките!
|
Д-р Маленжар:
|
Ооо, разбира се! Щеше да бъдеш
най-големия шарлатанин!
|
Бланш:
|
Да! Добре, че имаме 22 хил.
франка годишна рента, та не чакаме на твоите пациенти и клиентелата ти!
|
През 1995 г. пиесата е изпълнена от нашите велики артисти: Никола Анастасов, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Мария Стефанова, Живко Гарванов, Георги Кадурин и др.
Драматизация на диалога:
