Недостиг на витамини

Авитаминоза - недостиг на витамини. Ако най-популярните профилактични лабораторни изследвания покажат някакво отклонение или ако просто не се чувствате добре продължително време замислете се дали пиете достатъчно вода и след това започнете с изследване на пълния набор от витамините, които предлагат лабораториите около вас.

ОЗНАЧЕНИЕ - СИНОНИМИ

Мастноразтворими витамини
Витамин А - ретинол, аксерофтол
Витамин D - калциферол
Витамин Е - токоферол
Витамин К - филохинон

Водоразтворими витамини
Витамин С - аскорбинова киселина
Витамин В1 - тиамин, аневрин
Витамин В2 - рибофлавин, лактофлавин
Витамин В3 (PP) - никотинамид, ниацин
Витамин В5 - пантотенова киселина
Витамин В6 - пиридоксин, адермин
Витамин В7 - биотин
Витамин В9 - фолиева киселина, фолацин           
Витамин В12 - кобаламин
Витамин В15 - пангамова киселина
Витамин В17  - амигдалин, лаетрил – убиеца на рака!


Витамин А
Мастноразтворим. Опасност от токсичност при предозиране. Има способността да поддържа влажността и антибактериалните свойства на конюктивата (лигавицата на очите). Липсата му в организма причинява кокоша слепота - нарушено нощно виждане. При неговата недостатъчност кожата също става суха, развива се хиперкератоза (кожни вроговявания, старчески петна), а в дихателните органи се развиват упорити ринити, ларинготрахеити, бронхити, пневмонии. Особено богат източник на витамин А е черния дроб, но постоянен източник макар и с по-малко съдържание в тях са жълтъкът на яйцата, млечните продукти, кравето масло. Установено е, че липсата му при бременни животни води до липса на развитие на очните орбити, ретина, дори зрителен нерв.

Витамин D
Мастноразтворим. Опасност от токсичност при предозиране. При излагане на слънце холестерола и естрогена в кожата се превръщат във витамин D. Достатъчно е да се напечете за 5 – 10 минути на ден за набавяне на дневните ви нужди. Витамините от D групата поддържат и нормалната концентрация на калция и фосфора в кръвта. Съдържа се в растителните храни – главно в растителните масла, някои листни зеленчуци и плодове.

Витамин E
Мастноразтворим. Опасност от токсичност при предозиране. Синтезира се от тъканите на растенията и се съдържа в листните зеленчуци – зеле, салати, спанак, магданоз, в някои водорасли, морковите, бобовите храни и др. Богати са растителните масла, млечните продукти, рибата. В червата се всмуква само в присъствието на мазнини. Запазва от окисление витамините А и С.

Витамин К
Антихеморагичен витамин. Хеморагия – кървене (излив) на кръвоносен съд в случай на нарушаване на неговата цялост. Съдържа се в листата на дивия кестен, коприва, спанак, люцерна, зеле, домати, ягоди, моркови, тиква. Играе важна роля в процесите на кръвосъсирване, като участва в синтеза на протромбина и други белтъци осигуряващи съсирването. Стимулира също така синтеза на хистамин, серотонин и ацетилхолин. Със стимулиращото си действие върху обновяване на белтъците спомага за бързото заздравяване на рани и увреждания от изгаряния.

Витамин C
Водоразтворим. Предозиране практически е невъзможно, но все пак за горна дневна граница може да се приемат 12 гр. (12000 мг). Профилактична всекидневна доза – 250 – 500 мг. Може да се взема срещу кървящи венци, скорбут, кръвни съсиреци (тробми), общи настинки, за опъната кожа и още много други. Този витамин е един от най-мощните антиоксидант, като се явява първа линия на защита срещу патогенни микроорганизми. Основни вносители на Витамин С са зеленчуците и плодовете – шипки, касис, пиперки (особено червените), домати, спанак, зелен лук, маруля, цитрусови плодове, магданоз. Витамин С служи за увеличаване на усвояемостта на желязото в тънките черва, като така се повишават нивата му и се преодолява желязодефицитната анемия.

      Витамини от групата В
Витамин В1
Намира се в зародишите и люспите на зърнените храни, а оттам и в грубите брашна и тъмните хлябове, особено в триците, в техните кълнове, в ядковите плодове – орехи, бадеми, лешници, в месото, яйчния жълтък, черния дроб. Недостиг на витамин В1 може да се получи при обилна употреба на захари и тестени изделия от фино брашно (бял хляб). Тогава в организма се натрупват токсични вещества от неправилната обмяна на въглехидратите. Това води до засягане на нервната система и сърдечния мускул. Развива се болестта бери-бери.

Витамин В2
Най-голямо количество се съдържа в млечните продукти, вътрешностите, месото, рибата, яйчния жълтък, хайвера. Нарича се фактор на растежа. Липсата му не е свързана с демонстративно изразена клинична картина, но има симптоми, които макар, че не са специфични, могат да ни накарат да се замислим за наличие на хиповитаминоза на витамин В2. Това са напуквания на устните и поява на малки язвички в ъглите на устата (хейлит).

Витамин В3 (PP)
При неговия продължителен недостиг в храната и особено при неговата пълна липса се развива болестта пелагра. Това е болестта на трите "Д" – дерматит, диария и деменция (слабоумие). Витамин В3 е термостабилен и се запазва при изгаряне на продуктите. В организма постъпва главно със зърнените храни и по-малко с бобовите, с някой зеленчуци и животински храни (черен дроб, бъбреци, риба). При липса в храната може да се синтезира и от организма при наличие на аминокиселината триптофан.


Витамин В6
Устойчив е на висока температура, като не загубва активността си в много кисела и силно алкална среда. Разрушава се на светлина. Богати на витамина са дрождите, зърната на житните храни, фасула, картофите, черния дроб, мускулите. 

Витамини В12 и В9
Витамин В9 участва в синтеза на редица важни съединения в някои случаи заедно с витамин С и В12. Съдържа се в листните зеленчуци и плодовете, зърнените и бобовите храни, черния дроб, мускули, сирене, хайвер. Второто име на витамин В12 е "антианемичен фактор". Притежава силно кръвотворно действие (хемопоеза), осигурява зреенето на червените кръвни клетки. При ниско ниво на В12 костния мозък не е в състояние да произведе кръвните елементи – еритроцити, левкоцити, тромбоцити, лимфоцити. Без тях имунната система се срива до нула.

Авитаминоза В12 с нейните последици може да се развие при продължително вегетарианско хранене, особено при пълно вегетарианство. Недостига на витамин В12 и В9 водят до развитието на страшната болест пернициозна анемия, от която се умира бавно и мъчително. До ден днешен няма да се намери лекар, който да ви препоръча да изследвате нивото си на В12 или В9, понеже ако хората разберат колко важни за здравето са тези витамини и колко лесно и бързо могат да се преодолеят изключително тежки медицински състояния, то лекарите ще останат без работа. Дори напротив, те ще ви убедят, че витамините нямат никакво отношение към анемичното ви състояние, дерматита (кожните болести), хроничната диария или деменцията (деградация на мозъчните клетки), болестта на Алцхаймер, множествената склероза. Истината обаче е жестока. Без достатъчно витамин В12 и В9 (както отбелязах по-горе, те се явяват прекурсори на 3 важни за ДНК синтеза аминокиселини) организма не може да възпроизвежда правилно своята ДНК за последващ синтез на здрави клетки, тя ще мутира, а мутиралата ДНК се експресира в рак.

За недостига на витамин В12 писах по-горе от гледна точка, на това, че ние хората не можем сами да си го изработим в организма, а е нужно да си го набавяме от природата - чрез говежди черен дроб, миди, мускули.

Витамин В12 се предлага в няколко форми и се изследва в два основни варианта по лабораториитe. В аптеките се продава на ампули цианокобаламин, а в магазините за хранителни добавки като метилкобаламин в подезична форма. Лабораториите изследват или общия витамин В12 съдържащ се в плазмата или само неговата активна (биохимично значима) част за организма – холотранскобаламина. Точно тази активна част е единствено важно да се изследва за преценка на конкретното ви състояние и насищане с витамин В12.

Фолиевата киселина (витамин В9) се предлага на таблетки и там няма разновидности, нито фармацевтично, нито като лабораторни изследвания. Нужно е да се приема заедно с В12 поради синергичното (взаимозависимото) им действие в организма за по-пълно усвояване и на двете. Насищането с В12 се постига в зависимост от дозата за период от 2 седмици до 2 месеца. Преди да се вземе В12 трябва да се установи лабораторно какво е нивото му в организма както и да се има предвид, че хората с исхемична болест на сърцето трябва да го приемат в минимални дози, през ден по 100 микрограма. По-голямо количество би имало фатални последствия за работата на сърцето. При здрави хора това правилно не важи и те могат да приемат по 1000 мг на ден при спешни състояния в рамките на 10 дни. Аз лично приемам на всеки два месеца, профилактично, по 200 микрограма витамин В12 – през един ден, заедно с 400 микрограма фолиева киселина - всеки ден, за период от 10 дни. При нужда от възстановяване и достигане на физиологичните нива от витамините В9 и В12 в тялото, прилагайте указаната схема вместо за 10 дни за 2 месеца, след което натрупването им в организма става видимо (чрез изследвания). През този период може да се наблюдава лек спад на желязото в кръвта, но това явление е временно и след края на приема на В12 желязото в рамките на 1 месец се възстановява до предишното си ниво. След насищане с В12 запаса му в организма спада бавно – в продължение на месеци и дори години, за разлика от фолиевата киселина, която не се натрупва в организма и нея трябва да си я набавяте с храни или хранителни добавки (при нужда) всеки ден. Препоръчвам Ви сублингвална (подезична) форма за смучене на витамин В12 във варианта му като метилкобаламин (а не цианокобаламин), понеже усвояемостта на същия е почти 100% за разлика от редовно препоръчваните от лекарите интрамускулни ампулни форми цианокоболамин, чиято усвояемост е едва 7%. Така с метилкобаламина не се налага да Ви бодат с инжекции, като не забравяме, че при някои пациенти това е особено важно, понеже са силно предразположени към  образуване на хематоми (подкожни кръвни съсиреци) - най-вече стари хора и такива с постоянна аритмия, при които са променени степента на коагулацията на кръвта и процесите на кръвосъсирване като цяло.

Витамин В17
Витамин В17 е съединението амигдалин, а храните съдържащи това съединение се наричат нитрилозиди. Открито е за западната цивилизация през 1830 г., а неговия синтез в лабораторни условия постига биохимикът д-р Ернст Кребс през 1952 г. Той поставя на синтезирания препарат името Лаетрил.

Липсата на Витамин В17 в организма води до повишен риск от развитие на рак. Насищането с В17 чрез консумация на съдържащите го храни в определени количества води до предпазване от рак в 100% от случите. Това е доказано и изпитано природно средство вече над два века. Защо не сте чували за чудодейните му свойства от лекарите? Никога няма да чуете за В17 от тях. Те са част от мафия, която се разпорежда с болните от рак по най-меркантилния и долнопробен начин печелейки от една индустрия, в която годишните приходи от продажби се равняват на милиарди долари. Нима искате да се лекувате безплатно и свободно? На цената на шепа кайсиеви ядки? Не, това никоя държавна машина няма да ви го позволи! Наглостта в САЩ, Канада и Австралия стига до там, че продажбата, предлагането, транспортирането, отглеждането и производството на кайсиеви ядки и витамин В17 е забранено и обявено за престъпление почти веднага (през 1973 г.) след откритието на Ернст Кребс през 1952 г.

Витамин В17 присъства в състава на над 1200 растения и плодове. Най-голямо съдържание има в ядките от кайсия, горчивия бадем, лененото семе, семките от ябълка. Не може да не сте забелязвали, че хищниците от време на време пасат трева – кучета, котки, лъвове и т.н. Особено, когато не се чувстват добре. Тези животни имат изключително развито обоняние и разпознават тревите, в които се съдържа В17. Това е тяхното противораково лечение.

Какво представлява витамин В17? Това съединение е съставено от две молекули глюкоза, една молекула бензалдехид и една молекула цианид, Фигура 4.

Витамин В17, амигдалин, Лаетрил
Фигура 4. Молекула на Амигдалин (витамин В17)

Когато В17 попадне в клетките на нашия организъм, той се разлага на съставните си части под въздействието на ензима бета-глюкозидаза. Този ензим е наличен в нищожни количества в нашите клетки, поради тази причина отравянето с токсичните цианид и бензалдехид е невъзможно. То е невъзможно и по още една причина. В здравите клетки грижа за детоксикацията при наличие на цианид има ензима роданеза. Той превръща цианида в много по-слабо токсично съединение, което се изхвърля с урината, а бензалдехида се окислява и също преминава в безопасна за човека форма.

За разлика от здравите клетки, раковите клетки съдържат огромно количество от ензима бета-глюкозидаза. При попадане на В17 в ракова клетка бета-глюкозидазата го атакува за да може да метаболизира незабавно глюкозата. Но какво става с цианида и бензалдехида? В раковите клетки ензима роданеза е в минимални количества или въобще липса. Поради това туморните клетки са неспособни да свържат цианида в безопасно химично съединение и изпитват цялата му токсичност. Подобно е положението с бензалдехида. Раковите клетки се "хранят" енергетично по анаеробен (безкислороден) път. Кислорода убива раковите клетки. Поради това те не допускат кислород в метаболитния си цикъл. Това обстоятелство обаче пречи на бензалдехида да се окисли и той остава в раковата клетка така токсичен както и цианида. Тези две съединения при съвместното си действие са 100 пъти по токсични отколкото взети всяко от тях поотделно.

През 1935 г. например, много преди отриването на Лаетрила, доктор Изабела Пери, от факултета по патология към медицинския университет в Калифорния провежда серия от експерименти, при които подлага мишки с наличие на тумори на продължително вдишване на цианидни изпарения. Ето какво е написала доктор Пери: "При значителен процент от животните третирани по този начин се наблюдава пълно изчезване на тумора. Както намаляващите, така и нарастващите тумори при третираните животни имаха нисък трансплантационен капацитет."

Пери отбелязва, че тези експерименти биха имали незначителна стойност по отношение на човешкото здраве, понеже, за да са ефикасни концентрацията на цианидните изпарения трябва да е близка до смъртоносната – проблем, който не съществува, когато цианида се освобождава само в раковите клетки, какъвто е случая с действието на витамин В17. Въпреки това при мишките се наблюдава не само пълно изчезване на туморите, но в сравнение с контролната група мишки, които не са третирани с цианидни пари, средната продължителност на живота се е повишила с 300%.

Когато погледнем лабораторните доклади за витамин В17, резултатите са още по-окуражаващи, особено поради факта, че не съществува никой от рисковете свързани с вдишването на цианидни пари. Доктор Дийн Бърк, директор на цитохимичния отдел към Националния Раков Институт на САЩ, съобщава, че в серия от опити върху животински тъкани, В17 не е имал вредно влияние върху здравите клетки, но за сметка на това е освободил толкова много бензалдехид и цианид при контакта си с раковите клетки, че нито една от тях не е оцеляла. Ето какво споделя: "Когато добавихме В17 към ракова култура под микроскоп, при наличие на ензима глюкозидаза, наблюдавахме, че раковите клетки умират като мухи.!!!

При участието си в седмия международен конгрес по химиотерапия проведен в Прага през 1971 г., доктор Бърк заявява: "Витамин В17 е ефективен при много форми на рак, включително рак на белите дробове. Той също така е и абсолютно безопасен от токсикологична гледна точка …". Тестове проведени in vitro (в епруветка) с карцинома от асцит на Ерлих, (особен вид ракова култура) показаха, че сам по себе си цианида убива 1% от клетките, а бензалдехида 20% от клетките, но комбинация от двете се оказа ефективна срещу 100% от асцитните клетки поради 100 кратно по-силното взаимно действие на двата химикала."

Преди лицемерната забрана за използване на Лаетрил (Витамин В17) от 1973 г., много лекари в САЩ и Австралия (както и по света) успяват да излекуват десетки хиляди болни от рак. Понеже стандартната медицина предписва убийствената химиотерапия и престъпното лъчелечение, част от пациентите на пионерите в истинското лечение на рака с В17 умират, защото са се подложили преди това на химио- и лъче-касапницата. Въпреки всичко 15% от пациентите, които са били в терминален (предсмъртен) стадии на раковата болест са преживели с пълно възстановяване. 60 годишната статистика за лечението с Лаетрил и профилактиката с прием на нитрилозиди показва следните данни:

- Здрави хора – при ежедневен прием на 5 – 15 кайсиеви ядки в 100% от случаите никога не се разболяват от рак
- Излекувани с Лаетрил болни от рак – преди химиотерапия – 80%
- Излекувани с Лаетрил болни от рак – след химиотерапия – 15%

Нека обясня тази статистика от медицинска гледна точка. Първо химиотерапията и лъчелечението увреждат целия организъм и го доубиват - преживелите са 0,8% в рамките на следващите 5 години и то само защото имунната им система се е преборила и с уврежданията от химиотерапията и лъчелечението. По-горе уточних защо лекарите продължават да убиват по този начин. Двете процедури нанасят непоправима вреда върху ДНК на всички (болни и здрави) клетки, без изключение, чрез токсичното си въздействие. Така новите клетки при обичайното клетъчно деление в организма се възпроизвеждат с мутации, от където тръгват и така наречените разсейки в други органи и тъкани. Голяма част от облъчените (лъчелечение) и отровените (химиотерапия) умират от инфекции или от настиване понеже тези две касапски процедури унищожават на 100% имунната им система.

Витамин В17 премахва рака, но няма никакво влияние върху коригиране на мутиралите ДНК молекули. За да ви стане по-ясно ще дам следния пример. Ако човек бъде лошо прострелян куршума от раната може да се извади, но въпреки това той ще умре от масирания кръвоизлив. Ето защо преживяват само 15% от преминалите геноцида на онколозите и след това потърсили помощ за лечение с Лаетрил като последен шанс. Същия е принципа и с онези 80% от хората, които не са се подлагали на химиотерапия и лъчелечение. Ако сте виждали снимка на бял дроб на пушач или черен дроб на хронично пиещи хора, ще разберете, че увреждането им е грандиозно. Повтарям отново! Витамин В17 премахва рака, но не може да възстанови необратимите увреждания причинени от самоубийствения и неразумен начин на живот. В тези случаи е нарушен физиологичния и биохимичен баланс на организма.

Можем ли да прекалим с прием на В17? Водата и кислорода са жизнено важни, но ако прекалим дори и с тях, те се превръщат в отрова и ни убиват. Така е и с всяко нещо на този свят. Мярката за профилактичен прием на В17 чрез кайсиеви ядки например е еквивалента на броя плодове, които сте в състояние нормално (без преяждане) да изядете дневно. Ако това са 5 – 15 кайсии, то тогава вашата доза от кайсиевите ядки е 5 до 15 на брой. Аз лично приемам всеки ден по 10 ядки, но също така всяка сутрин закусвам с каша, в която има ленено семе съдържащо В17, така, че общата дневна дозата, която приемам се получава дори по-голяма.


|





ПЪРВО ИЗДАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА









ЗА КНИГАТА



Хеликобактер пилори




ВТОРО ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ

(ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ОТ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ + СЛЕДНИТЕ ДОПЪЛНЕНИ ТЕМИ)



 НОВО - Теми добавени през 2018 г. 

СЪРЦЕ





Лабораторни резултати проверка



Справочна информация

Най-добрите лекари в България | Магнитни бури в момента | Болници | Въглерод и здраве
Проверка на лабораторни резултати и изследвания | Онлайн Книги | Здравни Теми | Здраве
Проф. Александър Чирков | Проф. Донка Байкова | Доц. Сотир Марчев
Човекът, който ще промени България? | Най-продаваната книга




ENGLISH VERSION OF THE BOOK
My Health Legacy





Privacy Policy (Декларация за поверителност)