Търсене в тази страница ...



Минерали. Макро и микроелементи

Минерали. Макро и микроелементи. Минерали – микро и макроелементи. Разделението на макро и микроелементи няма нищо общо с големината на самите атоми, а с количественото им насищане в организма, което е необходимо за неговата нормална работа. Набавянето им става с храната. По аптеките се продават всякакви химични бъркочи представяни като мулти-витамини смесени с безброй минерали, които са не само безполезни, а направо вредни. Това може да разберете като прочетете тема "Съвместимост на витамините и минералите".

Запознайте се с храните и техния минерален състав - микро, макро елементи и електролити, за да подбирате безпроблемно продуктите необходими за текущите ви нужди. Недостигът или излишъкът им води до нарушения в обмяната на веществата. За поддържане на постоянно pH помага и смесеното хранене понеже в едни от продуктите – зеленчуци, плодове, мляко, преобладават алкализиращите йони на натрия, калия калция, магнезия, а в други продукти - месото, рибата, яйцата, зърнените храни и хлебните изделия, преобладават йоните на фосфора, сярата, хлора, имащи киселинно действие.

МАКРОЕЛЕМЕНТИ

Макроелементите са химични елементи, съдържащи се в сравнително голямо количество в човешкото тяло. Това са натрий, калий, калций, хлор, фосфор, магнезий. Дневните нужди и безопасната дневна доза за микро и макроелементи са указани в табличен вид в тема "Дневна доза витамини и минерали".

Натрий
Основен катион на междуклетъчното (извънклетъчното) пространство т.е. както на плазмата, така и МКТ (Мозъчния КръвоТок), като двете течности имат много близък състав. Натрия фактически обуславя почти цялото осмотично налягане на кръвта и МКТ. Повече за осмотичното налягане и неговата роля в разпределението на водата в и извън клетката може да откриете в тема "Водата, най-добрия диуретик". Натриевите йони навлизат в клетките, но биват евакуирани от там с помощта на АТФ-зависим пренос. Повече за АТФ прочетете в тема "Митохондрии". Поради това при натриев дефицит се получава т.н. "осмотично свободна вода", която през бъбреците бързо напуска тялото. Ето защо приема на сол (NaCl) е жизнено важен, понеже "осмотично свободната вода" е универсално метаболитно средство за всички жизнени процеси, за разлика от вече свързаната такава в организма, например тази съдържаща се в оттоците на тялото. В тежките случаи се стига до намаление на кръвния обем, обратно, натриевият излишък води до задръжка на вода (оттоци). Освен в междуклетъчното пространство, натрий се съдържа в костите, близо половината от общото количество.

Алдостеронът е главният регулатор на излъчването на натрия през бъбреците, увеличава реабсорбцията на натрия в тубулите (на бъбреците), което води до задържането му в тялото. Плазмената концентрация се повишава.

Калий
Главен катион на вътреклетъчната течност т.е. на цитоплазмата. Растежът е немислим без калий (К+). При синтеза на 1 гр. белтък се свързват 0,5 meq/L К+ (милиеквиваленти за литър) и 3 гр. вода (заедно с липиди и други вещества), като водят до създаването на 5 гр. цитоплазма. Поради това увеличаването на калоричността на храната в отсъствие на калиеви йони при малки деца не води до растеж. В кръвта и извънклетъчната течност, калиевия йон играе нищожна осмотична роля (4 – 5 meq/L), но въпреки това притежава огромно физиологично въздействие. Хипокалиемията (спадането на калиевия йон под 3,5 meq/L може да доведе до спиране на сърцето в диастола (периода на почивка на сърцето т.е. когато то е в отпуснато състояние), а хиперкалиемията (над 5,5 meq/L) – до смърт поради спиране на сърцето в систола (момента на свиване на сърдечния мускул).

Калият се изхвърля главно с урината, малка част с фекалиите и за разлика от натрия – в незначително количество с потта. Кърмачките отделят калиев йон и с млякото. Алдостеронът усилва отделянето на калиев йон с урината (при реабсорбцията на натрия в бъбреците, последния се обменя срещу калий, който излиза от тубуларните клетки и постъпва в урината), което в някои случаи може да доведе до хипокалиемия. Инсулинът предизвиква рязка хипокалиемия в следствие на навлизането на калиев йон от кръвта вътре в клетките (заедно с глюкозата). Масивните загуби на сокове от смилателния тракт (например повръщания, диарии, особено опасни при кърмачетата) водят до хипокалиемия. Хиперкалиемията се наблюдава при хемолиза (разлагане на кръвни елементи), тогава големи количества калиев йон излизат навън от еритроцитите.

Калций
Дневното излъчване е около 1 гр., от което около 200 мг с урината. Нуждите са от същия порядък. Главния внос идва с млечните продукти. Присъствието на оксалати, цитрати, бензоати, и особено фитати затруднява резорбцията. Независимо от ниската концентрация във всички телесни течности, калциевите йони в плазмата играят голяма роля. Хипокалциемията, по-точно спадането на концентрацията им под 1,7 mmol/L повишава нервно-мускулната възбудимост чак до появата на гърчове, особено често при деца болни от рахит. Обратно, D-хипервитаминоза (висока стойност на витамин D), може да доведе до хиперкалциемия.

Хлор
Хлориди – главни аниони в извънклетъчната течност. Обикновено се изменят успоредно с натриевите йони, като ги следват пасивно при различните преноси.

Фосфор
Фосфатите се поемат дневно в количество между 0,7 и 1,2 гр. Съдържат се във всяка клетка, но най-вече в костите. Обмяната им е тясно свързана с калция. Фосфатите са важна буферна система (касаеща алкално-киселинното равновесие), особено в клетката, но също и извън клетката, макар, че в последния случай концентрацията е само около 2 meq/L.

Магнезий
Магнезиев дефицит (слабост, депресия) се наблюдава само при продължителни диарии. В храната е широко застъпен, особено в зелените растения (хлорофил). Дневното му поемане е от 200 до 400 мг. Кофактор е на редица ензими (кинази). Магнезиевите йони са в много висока концентрация в клетката, 32 meq/L, 10 пъти повече отколкото извън клетката. Освен това значително количество магнезий е свързано с фосфатите в костите. Известни са редица ензимни реакции, изискващи Mg2+ йони. Вероятно и по тази причина съдържанието му в клетката е толкова високо.


МИКРОЕЛЕМЕНТИ

Микроелементите са химични елементи, които се съдържат в организмите в хилядни части от процента - желязо, манган, цинк, мед, кобалт, молибден, селен, йод, флуор, бром, аргон, и др. Те са необходими за нормалната жизнена дейност. Влизат в състава на ензими, витамини, хормони. Влияят на растежа, размножаването, кръвообразуването и др.

Желязо
Главните функции на желязото са две. Първата от тях се състои в свързване на атмосферния кислород и преноса му до тъканите. Тази функция се изпълнява главно от хемоглобина, който в количествено отношение е най-застъпения желязопротеин в организма. Втората функция на желязото е участието му в активните центрове на редица ензими. Недостига на желязо ще се отрази неблагоприятно на организма и то главно като намаление на хемоглобина (желязодефицитна анемия). Излишъкът на желязо пък води до много тежки увреждания на паренхимните органи: черен дроб, Лангерхансовите острови на панкреаса. Това означава, че е необходима много прецизна регулация на желязото.

Организмът губи по 0,8 мг желязо в следствие излющване на кожния и чревния епител (всяка клетка съдържа желязо-протеини, главно ензими) 0,1 мг се губи с урината (излющване на епителни клетки от пикочните пътища) и 0,1 мг – с жлъчката. За мъжа тези загуби са общо 1 мг дневно, но при жената при ежемесечните кръвотечения се губи средно по 30 – 50 мг желязо или средните дневни загуби са около 2 мг или малко повече. Тъй като се резорбира само 1/10 час от желязото в храната, то мъжът следва да поеме около 10 мг, жената поне 20 мг, а бременната – даже над 25 мг дневно. Най-важните храни – доставчици на желязо са черен дроб, месо, яйца. Високото съдържание на вещества, които образуват комплекси с желязото (витамин С, фруктоза, редица аминокиселини и др.) подобрява резорбцията. Последната се извършва в дуоденума (дванайсетопръстника) и горната част на иеюнума. Така или иначе свързаното с феритина Fe3+ (желязо) се редуцира до Fe2+, под която форма преминава през чревната стена и постъпва в кръвообращението. Този преход е възможен ако една съдържаща Cu2+ (мед) ферооксидаза окисли Fe2+ до Fe3+. Очевидно е, че при дефицит на Cu2+ това няма как да стане, с което ще се стигне и до железен дефицит и анемия. Тази ферооксидаза представлява серумен α2-глобулин, наречен церулоплазмин.

Транспортни и депо-форми на желязопротеините. Известни са три такива желязо-протеини: трансферин, феритин и хемосидерин. На практика цялото серумно желязо се пренася само от трансферина, т.е представлява трансфериново желязо. Общия желязо-свързващ капацитет (ЖСК) на серума се определя, като се насити с железни соли изследваната серумна проба. Феритинът е главният депо-желязопротеин. Хемосидеринът е, по всичко изглежда, конгломерат от феритинови молекули, денатурирани в следствие претоварване с желязо (до 47%). Той не е функциониращ желязопротеин, тъй като не отдава желязо. Той е белег на претоварване на организма с желязо: нарастването на количеството на хемосидерина в клетките е начална фаза на тяхното увреждане.

Особености в обмяната на желязото. Най-същественото е, че не съществува път за изхвърлянето му извън организма, поради което загубите на желязо са минимални (1 – 2 мг/ден). Непрекъснатото разрушаване на еритроцитите, както и на съдържащия се в тях хемоглобин, води до ежедневното освобождаване на големи количества желязо (например около 25 мг). Желязосъдържащите ензими също се разграждат (около 6 мг желязо дневно). Освободеното по този начин желязо (около 31 мг) не може да бъде изхвърлено, а се използва отново за синтези. Следователно нуждите от желязо се задоволяват главно по пътя на неговото многократно използване, а не чрез внос отвън (около 1 – 2 мг дневно). Въпреки това този внос трябва да се регулира много прецизно за да не се стига нито до железен дефицит, нито до излишък.

Манган
Манганът в храната е около 2 – 3 гр., но не е известно каква част се резорбира. В организма манганът се съдържа в чернодробните митохондрии, в костите и в редица ензими: кинази, аргиназа и други.

Цинк
Цинк не се складира в организма, въпреки, че в черния дроб се съдържа един цинк-свързващ протеин – металотионеин. Съдържа се и в редица ензими: карбоанхидраза, карбоксипептидаза, алкохолдехидрогеназа и др. Изглежда, че цинкът по някакъв начин инхибира рибонуклеазите, с което удължава живота на РНК и подпомага белтъчната синтеза и деленето на клетките. Освен това се открива в гранулите, складиращи инсулин в клетките на Лангерхансовите острови. Дневното поемане не е уточнено, между 5 и 24 мг според различни проучвания. При дефицит се наблюдават поражения на кожата и храносмилателния тракт.

Мед
Необходима е за редица ензими: цитохром с оксидаза, лизилоксидаза, феророксидаза (церулоплазмин), тирозиназа и др. (общо около 11 ензими). Дефицитът е много рядък и води до желязодефицитна анемия. Дневното поемане е неизвестно. В храната се съдържат 2 – 5 мг мед, но резорбцията е силно ограничена. При болест на Уилсън се наблюдава натрупване на мед в черния дроб (което води до цироза) и други органи. Причината е вроден дефект в транспортните системи, извличащи мед от черния дроб към жлъчката, както и към плазмата (към церулоплазмина). За лечение се използват синтетични хелатиращи агенти, извличащи тежките метали (като медта) от тъканите в разтворими комплекси, които се излъчват с урината.

Кобалт
Кобалт в количество около 0,2 мг се съдържа в храната. Някаква част от него се усвоява от чревната флора за синтеза на витамин В12.

Молибден
Молибденов дефицит не е известен. В храната се съдържат около 0,1 – 0,3 мг молибден. Но количеството, което се резорбира, е неизвестно. Той е необходим за функцията на ксантиноксидазата, а също и за други ензими.

Селен
Селенът е компонент на глутатионпероксидазата, която извлича тежките метали от организма (хелатор). С храната се приемат дневно 60 – 70 мкг.

Йод
Йодът се съдържа в храната в количество около 1 мг, но се резорбира само една част. Необходим е за синтеза на хормоните на щитовидната жлеза. В много райони на земята, водата, почвата и растенията са с ниско йодно съдържание, което налага допълнителното йодиране на някои хранителни продукти (най-често готварската сол). С това се предпазва населението от поява на ендемична гуша и кретенизъм. Явно затова в България има толкова кретени.

Забележка
Референтни стойности за съдържанието на микро и макроелементите в човешкия организъм може да откриете в глава "Профилактични лабораторни изследвания".Минерали

Завещавам ви здраве лого






ПЪРВО ИЗДАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА









ЗА КНИГАТА



Хеликобактер пилори




ВТОРО ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ

(ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ОТ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ + СЛЕДНИТЕ ДОПЪЛНЕНИ ТЕМИ)



 НОВО - Теми добавени през 2018 г. 

СЪРЦЕ





Лабораторни резултати проверка



Справочна информация

Най-добрите лекари в България | Магнитни бури в момента | Болници | Въглерод и здраве
Проверка на лабораторни резултати и изследвания | Онлайн Книги | Здравни Теми | Здраве
Проф. Александър Чирков | Проф. Донка Байкова | Доц. Сотир Марчев
Човекът, който ще промени България? | Най-продаваната книга




ENGLISH VERSION OF THE BOOK
My Health Legacy



Privacy Policy (Декларация за поверителност)