За да се разбере ролята на Ноотропила ще разясня с няколко изречения какво е неврон, синапс и синаптичен рецептор. Невроните са мозъчните клетки, които пренасят информацията от нашите сетива към мозъка и обратно от мозъка към органите и мускулите. Едните се казват сензорни неврони, а другите моторни. Само в главния мозък се намират 100 милиарда неврона, с които се раждаме. Невроните имат опашки, които се наричат аксони и именно те предават сигналите от един неврон на друг, като предаването се осъществява през въздушна междина наречена синапс или синаптична цепка, която е с "дебелина" от приблизително 20 - 35 нанометра, което е 0,000000035 милиметра. Синапси се изграждат също и между тялото на неврона и аксоните. Виж приложената графика.
Всяка клетка образува със съседните колосалното количество от средно 10,000 синаптични връзки, а ако умножим този брой по броя на невроните споменат по-горе се получава безкрайно голям брой мозъчни връзки, служещи за предаването на мислите и спомените. Синапсите са своеобразна пространствена структура, която включват края на аксона на предаващия нервния импулс неврон (пре-синаптичен край), началото на аксона на приемащия същия този нервен импулс неврон (пост-синаптичен край), като третата част от тази структура е образуваната междина, за което вече споменах, между пре- и пост-синаптичния края на аксоните. По повърхността на пре-синаптичния и пост-синаптичния край на аксоните има рецептори, за които се захващат невротрансмитерите (наричани още медиатори) и определени минерални вещества, като например магнезий, като броя на тези рецептори зависи от здравето на човека и по-специално от здравето на мозъка. Колкото повече са тези рецептори, толкова по-добра е синаптичната пластичност и толкова по-добре работи мозъка. Алкохола например разрушава тези връзки с колосално голяма скорост и количество. Последствията са, че при липса на синаптични връзки или при намаляване на техния брой, съответните неврони засегнати от алкохола се пренасищат с калций, поради физиологично обусловения му инфлукс (навлизане) от глията (съединителната тъкан на мозъка – астроцитните клетки) през миелиновите прищъпвания на Ранвие на невроналните аксони, като така повишеното количество на калций води до разпрягане (намаляване) на водородния градиент в невроналните митохондрии, с незаменимото участие, на който те произвеждат АТФ (Аденозин ТриФосфат), а от там и до умиране на самите митохондрии и в крайна сметка до умирането чрез апоптоза или некроза на самите неврони. Основната причина за всяка болест е липсата на кислород или невъзможността за неговото доставяне до съответната клетка, тъкан или орган, което води или е причинено от някакво недоимъчно състояние, както многократно повтарям в тази книга. В случая с мозъка и най-често срещаната му патология в напреднала възраст (над 65 г.) – дементните процеси и дължащата се на тях в 56% от случаите - Болест на Алцхаймер, се причинява най-вече от редовния прием на алкохол. Алкохола безпрецедентно спира притока на кислород към мозъка и невроните, влошава работата на Хемо-енцефаличната Бариера (Кръвно-Козъчната Бариера), смущава рязко алкално-киселинната хомеостаза в посока подкисляване на тялото, създава неврологичен стрес, който не трябва да се бърка с привидно "отпускащо" психиката опиянение, което чувства пиещия и най-вече уврежда кръвоносните съдове, което физиологично организма компенсира с отлагането на холестеролни плаки, понеже холестерола е веществото, което тялото ни използва за да поправи настъпило увреждане на дадено място по кръвоносните съдове, в случая от алкохола. Ето това е връзката между алкохола и кислородния глад, на който той обрича мозъка. Ден след ден, чашка след чашка се убива такова невероятно голямо количество неврони, че в старческа възраст човешкия мозък се превръща буквално в изсъхнало като орех образувание, свило се по размер и стоящо в черепната кутия като един безполезен паметник на липсата на умереност в каквото и да било, в случая – консумацията на алкохол. Тук е момента да кажа, че няма безвредно количество алкохол. Дори и една капка нанася непоправими последици върху неврологичната функция на тялото. Под неврологична функция се имат предвид няколко неща – работата на главния мозък и свързаните с него системи, органи и мускули. Всяка клетка, тъкан и орган в човешкото тяло са инервирани (т.е. до тях достигат нерви и нервни окончания). Алкохола разрушава синапсите и невроните, а без тях до клетките, тъканите и органите ни не може да достигнат невротрансмитерите, които да им "кажат", че трябва да произведат съответния ензим, белтък, аминокиселина и още хиляди метаболитни междинни субстрати, без които органите ни ще започнат да отказват и ще се появи болка тук, болка там, което за Вас ще е субективното начало на една болест, която сами сте си причинили. Битовия алкохолизъм, който се шири като тежка допаминова зависимост (състояние на нарко-зависимост, точно както при цигарите и наркотиците) се превъзнася като едно геройство и национален спорт, повод за гордост, като един "полезен" навик, препоръчван даже и от неуките лекари, като една благотворна за нервната система ежедневно-вечерна процедура за релаксация (отпускане), но истината е коренно различна, диаметрално противоположна на тези безумни схващания. Вярно е, че живота е само един и какво пък толкова ще ни стане, от една чашка – да, нищо няма да ни стане, но чашката рядко е само една и то от време на време. Алкохола е убиец за нервната система. Нервната система и мозъка се превръщат в изсъхнал зеленчук, личността изчезва и се замества с една жалка обвивка, която само прилича на човека когото познаваме, но без възможност той самия да познае нас или дори себе си при напредване на неминуемо настъпващите или вече настъпили тежки дементни състояния. Егоизма в случая е, че наливането с алкохол е кеф, цената на който ще плащат близките Ви. Ако не искате да прекарате дните си в старчески дом или мизерен хоспис, само защото някой Ви е казал, че една чашка алкохол на ден е полезна например за сърцето или нервите, то спрете да пиете. Уважавайте живота и близките си. Редно е те да се погрижат за Вас когато се разболеете, но когато сами сте си причинили и съответно сте им причинили неудобството да гледат болен човек по 24 часа на ден, само защото е бил неразумен, считам, че оправдания за това, че ще Ви захвърлят в старчески дом, не са им нужни, а и никой няма да ги упрекне. Разширих темата за Ноотропила с изложеното до тук, понеже е много важно да се разбере, че за да има ползва от усилията за възстановяване на здравето, е нужно преди всичко, даже преди установяване на недоимъчното състояние породило конкретна патология, да се спрат вредните навици и да се даде възможност на тялото да оздравее. Обратното е безсмислено. Да се върнем на същината в темата за Ноотропила.
Ноотропила е лекарствено вещество, което е създадено в лабораторни условия. То няма аналог в природата, но за разлика от много други т.н. лекарства, той е истински помощник на мозъка и нервната система. Моята майка го приема от 25 години, без нито ден прекъсване и сега когато е на 81 г. мисълта й е пъргава и проблеми с паметта липсват, за разлика от моя баща, който започна да го приема едва преди 2 години, а това закъснение се оказа голяма грешка, за която ще Ви разкажа в главата за Болестта на Алцхаймер (БА). Препоръчвам горещо на всеки, който е преминал 45 годишна възраст, с цел профилактика, да си поставя чрез венозна инфузия (вливане) на всеки 6 месеца по 3 gr /15 mg Ноотропил дневно, в период от 10 дни този прекрасен препарат. Аз съм от хората, които рядко ще Ви препоръча приема на лекарствени средства, като първа мярка срещу едно или друго болестно състояние, но във връзка с постигане на значително подобряването на работата на мозъчните клетки и по-специално на биохимичната стимулация на техните клетъчни мембрани, Ноотропил е незаменим. За разлика от Кавинтона, който също се препоръчва за подпомагане на мозъка, Ноотропил не се явява антагонист на синаптичните рецептори на глутаматергичните неврони. Напротив, той работи без специфичен рецепторен антагонизъм или агонизъм. Какво означава това? Това означава, че въпреки действието му върху синаптичните цепки, той само модулира тяхната пластичност, а колкото по-пластичен (механично, електрически и химически) е един синапс, то толкова по-добре работи той. Ноотропил не се свързва с пре- и пост-синаптичните рецептори, от които зависи преноса на електрическите сигнали от един неврон в друг, а само ги модулира, за разлика от NMDA-антагонистите например (Немдатин, Мемантин), за чието по-скоро вредно отколкото полезно действие ще обясня подробно в темата Болест на Алцхаймер. Накратко казано, Ноотропил не възпрепятства на рецепторно ниво придвижването на мозъчните сигнали, а напротив стимулира холинергичната, серотонергичната, допаминергичната, норадренергичната и глутаматергичната системи. Това са основните системите в мозъка, благодарение на които той функционира и които са изградени от мозъчни неврони условно функционално разделени с предходно упоменатите имена, понеже част от невроните пренасят и произвеждат предимно един или друг невротрансмитер по-добре от останалите неврони, а именно невротрансмитерите – ацетилхолин, серотонин, допамин, норадреналин, адреналин, глутамат, аспартат и т.н. и т.н. Експериментално е доказано, че Ноотропил води до повишено синаптично отделяне на ацетилхолин от хипокампалните неврони. Установено е, че продължително лечение с този препарат води до увеличаване с 30 - 40% на броя на мускариновите (синаптични) рецептори във фронталния кортекс (една от най-важните части на мозъчната кора) при възрастни животни, докато този ефект не се наблюдава при младите животни, които явно нямат нужда от Ноотропил. Подобни наблюдения има по отношение на NMDA-рецепторите в хипокампа (на които по-нататък обръщам специално внимание във връзка с Болестта на Алцхаймер), за които е доказано, че броят им значително намалява със стареенето. Мита, който се шири сред лекари, че Ноотропил е добре да се спира и да се правят почивки за да може той да действа за да не се пренасища тялото с него е абсурден. Това само и единствено говори за некомпетентност. Няма никакви клинични доказателства за обратното, нито производителя предписва подобна практика, а и резултатите и начина на приемане след почти 30 години от милиони пациенти, от как съществуват това вещество, говорят само в полза за прием без прекъсване.
Практическото приложение на Ноотропил е друг много важен аспект, на който сега ще се спра. В аптечната мрежа Ноотропила, чиято активна съставка е Пирацетам, се предлага в две основни форми – таблетна и ампулна. Именно таблетните форми са проблемни, подобно на случая с Витамин С и много други фармацевтични форми. Те съдържат помощни вещества, които в 80% от случаите са канцерогенни. При таблетната форма на Ноотропил помощните вещества са следните: Макрогол 6000, Макрогол 400, Силициев Диоксид, колоиден безводен, Магнезиев Стеарат, Кроскарамелоза Натрий, Хидроксипропилметилцелулоза, Титанов Диоксид (Е171). Макрогол е другото наименование на пропилен гликола. Това вещество се използва за направата на антифриз, а от поглъщането на антифриз се ослепява. Аргумента на фармацевтите срещу този факт би бил, че дозата е от значение, но малките дози, водещи до всекидневни натрупвания акумулират същия краен ефект. За останалите помощни вещества от тук нататък е безсмислено да говоря, предвид вредността на първото. В ампулната форма на Ноотропил, като помощни вещества се съдържат: натриев ацетат, ледена оцетна киселина, вода за инжекции – абсолютно безвредни вещества. От тук нататък приема на Ноотропил се заключва в два различни начина. Единия е венозна инжекционна инфузия чрез спринцовка или чрез вливане със система поставен във физиологичен разтвор, а другия начин е да се изпие съдържанието на ампулата и чрез кръвоносните съдове на тънкото черво препарата да навлезе в кръвотока. Първия начин, а именно венозната инфузия, трябва да се извършва много бавно, като скоростта на вливане за цялото количеството от 3 gr/ 15 mg (това е съдържанието на една ампула) е 10 минути. Втория начин на прием, изпиването на ампула Ноотропил препоръчвам да се извършва като се изтегли със спринцовка съответното количество Ноотропил и се постави в 0,5 – 1 лтр вода. Изпива се.
Важно е да се отбележат за Ноотропил още 2 неща. Първото е невероятно ценното му качество, че не метаболизира в тялото. Това означава, че той не образува нови съединения с други вещества, а и не се разпада на съставните си вещества, понеже е установено, че се изхвърля от организма в непроменен вид! Второ - Ноотропил има мощно антикоагулантно действие, като в съчетание с Аспирин и Синтром, може да доведе до кръвоизливи, а вредата от Аспирин, касаеща случаите с контрол на коагулацията, съм обяснил в тази книга.
Всяка клетка образува със съседните колосалното количество от средно 10,000 синаптични връзки, а ако умножим този брой по броя на невроните споменат по-горе се получава безкрайно голям брой мозъчни връзки, служещи за предаването на мислите и спомените. Синапсите са своеобразна пространствена структура, която включват края на аксона на предаващия нервния импулс неврон (пре-синаптичен край), началото на аксона на приемащия същия този нервен импулс неврон (пост-синаптичен край), като третата част от тази структура е образуваната междина, за което вече споменах, между пре- и пост-синаптичния края на аксоните. По повърхността на пре-синаптичния и пост-синаптичния край на аксоните има рецептори, за които се захващат невротрансмитерите (наричани още медиатори) и определени минерални вещества, като например магнезий, като броя на тези рецептори зависи от здравето на човека и по-специално от здравето на мозъка. Колкото повече са тези рецептори, толкова по-добра е синаптичната пластичност и толкова по-добре работи мозъка. Алкохола например разрушава тези връзки с колосално голяма скорост и количество. Последствията са, че при липса на синаптични връзки или при намаляване на техния брой, съответните неврони засегнати от алкохола се пренасищат с калций, поради физиологично обусловения му инфлукс (навлизане) от глията (съединителната тъкан на мозъка – астроцитните клетки) през миелиновите прищъпвания на Ранвие на невроналните аксони, като така повишеното количество на калций води до разпрягане (намаляване) на водородния градиент в невроналните митохондрии, с незаменимото участие, на който те произвеждат АТФ (Аденозин ТриФосфат), а от там и до умиране на самите митохондрии и в крайна сметка до умирането чрез апоптоза или некроза на самите неврони. Основната причина за всяка болест е липсата на кислород или невъзможността за неговото доставяне до съответната клетка, тъкан или орган, което води или е причинено от някакво недоимъчно състояние, както многократно повтарям в тази книга. В случая с мозъка и най-често срещаната му патология в напреднала възраст (над 65 г.) – дементните процеси и дължащата се на тях в 56% от случаите - Болест на Алцхаймер, се причинява най-вече от редовния прием на алкохол. Алкохола безпрецедентно спира притока на кислород към мозъка и невроните, влошава работата на Хемо-енцефаличната Бариера (Кръвно-Козъчната Бариера), смущава рязко алкално-киселинната хомеостаза в посока подкисляване на тялото, създава неврологичен стрес, който не трябва да се бърка с привидно "отпускащо" психиката опиянение, което чувства пиещия и най-вече уврежда кръвоносните съдове, което физиологично организма компенсира с отлагането на холестеролни плаки, понеже холестерола е веществото, което тялото ни използва за да поправи настъпило увреждане на дадено място по кръвоносните съдове, в случая от алкохола. Ето това е връзката между алкохола и кислородния глад, на който той обрича мозъка. Ден след ден, чашка след чашка се убива такова невероятно голямо количество неврони, че в старческа възраст човешкия мозък се превръща буквално в изсъхнало като орех образувание, свило се по размер и стоящо в черепната кутия като един безполезен паметник на липсата на умереност в каквото и да било, в случая – консумацията на алкохол. Тук е момента да кажа, че няма безвредно количество алкохол. Дори и една капка нанася непоправими последици върху неврологичната функция на тялото. Под неврологична функция се имат предвид няколко неща – работата на главния мозък и свързаните с него системи, органи и мускули. Всяка клетка, тъкан и орган в човешкото тяло са инервирани (т.е. до тях достигат нерви и нервни окончания). Алкохола разрушава синапсите и невроните, а без тях до клетките, тъканите и органите ни не може да достигнат невротрансмитерите, които да им "кажат", че трябва да произведат съответния ензим, белтък, аминокиселина и още хиляди метаболитни междинни субстрати, без които органите ни ще започнат да отказват и ще се появи болка тук, болка там, което за Вас ще е субективното начало на една болест, която сами сте си причинили. Битовия алкохолизъм, който се шири като тежка допаминова зависимост (състояние на нарко-зависимост, точно както при цигарите и наркотиците) се превъзнася като едно геройство и национален спорт, повод за гордост, като един "полезен" навик, препоръчван даже и от неуките лекари, като една благотворна за нервната система ежедневно-вечерна процедура за релаксация (отпускане), но истината е коренно различна, диаметрално противоположна на тези безумни схващания. Вярно е, че живота е само един и какво пък толкова ще ни стане, от една чашка – да, нищо няма да ни стане, но чашката рядко е само една и то от време на време. Алкохола е убиец за нервната система. Нервната система и мозъка се превръщат в изсъхнал зеленчук, личността изчезва и се замества с една жалка обвивка, която само прилича на човека когото познаваме, но без възможност той самия да познае нас или дори себе си при напредване на неминуемо настъпващите или вече настъпили тежки дементни състояния. Егоизма в случая е, че наливането с алкохол е кеф, цената на който ще плащат близките Ви. Ако не искате да прекарате дните си в старчески дом или мизерен хоспис, само защото някой Ви е казал, че една чашка алкохол на ден е полезна например за сърцето или нервите, то спрете да пиете. Уважавайте живота и близките си. Редно е те да се погрижат за Вас когато се разболеете, но когато сами сте си причинили и съответно сте им причинили неудобството да гледат болен човек по 24 часа на ден, само защото е бил неразумен, считам, че оправдания за това, че ще Ви захвърлят в старчески дом, не са им нужни, а и никой няма да ги упрекне. Разширих темата за Ноотропила с изложеното до тук, понеже е много важно да се разбере, че за да има ползва от усилията за възстановяване на здравето, е нужно преди всичко, даже преди установяване на недоимъчното състояние породило конкретна патология, да се спрат вредните навици и да се даде възможност на тялото да оздравее. Обратното е безсмислено. Да се върнем на същината в темата за Ноотропила.
Ноотропила е лекарствено вещество, което е създадено в лабораторни условия. То няма аналог в природата, но за разлика от много други т.н. лекарства, той е истински помощник на мозъка и нервната система. Моята майка го приема от 25 години, без нито ден прекъсване и сега когато е на 81 г. мисълта й е пъргава и проблеми с паметта липсват, за разлика от моя баща, който започна да го приема едва преди 2 години, а това закъснение се оказа голяма грешка, за която ще Ви разкажа в главата за Болестта на Алцхаймер (БА). Препоръчвам горещо на всеки, който е преминал 45 годишна възраст, с цел профилактика, да си поставя чрез венозна инфузия (вливане) на всеки 6 месеца по 3 gr /15 mg Ноотропил дневно, в период от 10 дни този прекрасен препарат. Аз съм от хората, които рядко ще Ви препоръча приема на лекарствени средства, като първа мярка срещу едно или друго болестно състояние, но във връзка с постигане на значително подобряването на работата на мозъчните клетки и по-специално на биохимичната стимулация на техните клетъчни мембрани, Ноотропил е незаменим. За разлика от Кавинтона, който също се препоръчва за подпомагане на мозъка, Ноотропил не се явява антагонист на синаптичните рецептори на глутаматергичните неврони. Напротив, той работи без специфичен рецепторен антагонизъм или агонизъм. Какво означава това? Това означава, че въпреки действието му върху синаптичните цепки, той само модулира тяхната пластичност, а колкото по-пластичен (механично, електрически и химически) е един синапс, то толкова по-добре работи той. Ноотропил не се свързва с пре- и пост-синаптичните рецептори, от които зависи преноса на електрическите сигнали от един неврон в друг, а само ги модулира, за разлика от NMDA-антагонистите например (Немдатин, Мемантин), за чието по-скоро вредно отколкото полезно действие ще обясня подробно в темата Болест на Алцхаймер. Накратко казано, Ноотропил не възпрепятства на рецепторно ниво придвижването на мозъчните сигнали, а напротив стимулира холинергичната, серотонергичната, допаминергичната, норадренергичната и глутаматергичната системи. Това са основните системите в мозъка, благодарение на които той функционира и които са изградени от мозъчни неврони условно функционално разделени с предходно упоменатите имена, понеже част от невроните пренасят и произвеждат предимно един или друг невротрансмитер по-добре от останалите неврони, а именно невротрансмитерите – ацетилхолин, серотонин, допамин, норадреналин, адреналин, глутамат, аспартат и т.н. и т.н. Експериментално е доказано, че Ноотропил води до повишено синаптично отделяне на ацетилхолин от хипокампалните неврони. Установено е, че продължително лечение с този препарат води до увеличаване с 30 - 40% на броя на мускариновите (синаптични) рецептори във фронталния кортекс (една от най-важните части на мозъчната кора) при възрастни животни, докато този ефект не се наблюдава при младите животни, които явно нямат нужда от Ноотропил. Подобни наблюдения има по отношение на NMDA-рецепторите в хипокампа (на които по-нататък обръщам специално внимание във връзка с Болестта на Алцхаймер), за които е доказано, че броят им значително намалява със стареенето. Мита, който се шири сред лекари, че Ноотропил е добре да се спира и да се правят почивки за да може той да действа за да не се пренасища тялото с него е абсурден. Това само и единствено говори за некомпетентност. Няма никакви клинични доказателства за обратното, нито производителя предписва подобна практика, а и резултатите и начина на приемане след почти 30 години от милиони пациенти, от как съществуват това вещество, говорят само в полза за прием без прекъсване.
Практическото приложение на Ноотропил е друг много важен аспект, на който сега ще се спра. В аптечната мрежа Ноотропила, чиято активна съставка е Пирацетам, се предлага в две основни форми – таблетна и ампулна. Именно таблетните форми са проблемни, подобно на случая с Витамин С и много други фармацевтични форми. Те съдържат помощни вещества, които в 80% от случаите са канцерогенни. При таблетната форма на Ноотропил помощните вещества са следните: Макрогол 6000, Макрогол 400, Силициев Диоксид, колоиден безводен, Магнезиев Стеарат, Кроскарамелоза Натрий, Хидроксипропилметилцелулоза, Титанов Диоксид (Е171). Макрогол е другото наименование на пропилен гликола. Това вещество се използва за направата на антифриз, а от поглъщането на антифриз се ослепява. Аргумента на фармацевтите срещу този факт би бил, че дозата е от значение, но малките дози, водещи до всекидневни натрупвания акумулират същия краен ефект. За останалите помощни вещества от тук нататък е безсмислено да говоря, предвид вредността на първото. В ампулната форма на Ноотропил, като помощни вещества се съдържат: натриев ацетат, ледена оцетна киселина, вода за инжекции – абсолютно безвредни вещества. От тук нататък приема на Ноотропил се заключва в два различни начина. Единия е венозна инжекционна инфузия чрез спринцовка или чрез вливане със система поставен във физиологичен разтвор, а другия начин е да се изпие съдържанието на ампулата и чрез кръвоносните съдове на тънкото черво препарата да навлезе в кръвотока. Първия начин, а именно венозната инфузия, трябва да се извършва много бавно, като скоростта на вливане за цялото количеството от 3 gr/ 15 mg (това е съдържанието на една ампула) е 10 минути. Втория начин на прием, изпиването на ампула Ноотропил препоръчвам да се извършва като се изтегли със спринцовка съответното количество Ноотропил и се постави в 0,5 – 1 лтр вода. Изпива се.
Важно е да се отбележат за Ноотропил още 2 неща. Първото е невероятно ценното му качество, че не метаболизира в тялото. Това означава, че той не образува нови съединения с други вещества, а и не се разпада на съставните си вещества, понеже е установено, че се изхвърля от организма в непроменен вид! Второ - Ноотропил има мощно антикоагулантно действие, като в съчетание с Аспирин и Синтром, може да доведе до кръвоизливи, а вредата от Аспирин, касаеща случаите с контрол на коагулацията, съм обяснил в тази книга.
