Старческо хранене. Особеностите
в храненето се определят и от възрастовите промени на органите на вкуса и
обонянието. С напредването на възрастта тези органи са подложени на прогресивно
изменение, като броят на рецепторите постепенно намаляват. Ето защо
геродиететиката (диета в старческа възраст) поставя сериозни изисквания пред
кулинарната обработка на храната. Тя трябва да бъде не само оптимално балансирана
но и лесно да се усвоява от организма. Това предполага, че една част от
механичната й обработка трябва да се извършва предварително, което ще осигури
условия за по-добро ферментативно въздействие.
Внасянето
на оптимални количества белтъчини в старческия организъм е от особено значение.
Белтъчния недоимък ускорява процесите на преждевременно остаряване. Показателен
пример за това са вегетарианците, които по тази причина изглеждат съсухрени и
по-стари както външно така и физиологично в сравнение със своите връстници.
Препоръчва се около 60% от консумираните белтъчини да бъдат от животински
произход, като 30% от тях да бъдат под формата на мляко и млечни продукти, а
останалите 40% - от растителен произход. Трябва да подчертаем, че белтъчините
от животински произход да най-богати на незаменимите за организма
аминокиселини. Само някой белтъчини от растителен произход притежават
аминокиселини, близки до тези на животинските. В това отношение редица
експериментални проучвания и клинични наблюдения подкрепят становището за едно
ограничаване на мазнините, средно 50-70 гр/ден. Количеството на мазнините в
обща калорийност на храната не бива да превишава 25%. Рационалното съчетания на
мазнини от различен произход е от особено значение, като се дава предимство на
растителните мазнини. Техният основен състав е ненаситени мастни киселини
(линолова, линоленова, арахидонова и др.), имат определени биологични свойства
и се отнасят към жизнено необходимите вещества. Най-важното им свойство е, че
нормализират или коригират нарушената липохолестеролова обмяна. За стаите хора
се препоръчват слънчогледовото, царевичното, соевото и други растителни масла,
а животинските мазнини (мас, лой, сланина, втвърдените хомогенизирани масла)
трябва да се избягват. Кравето масло, макар и мазнина от животински произход се
препоръчва. В него се съдържат някой антисклеротични фактори с висока
биологична активност. Храната на старите хора трябва да бъде от бедна на
мазнини и богата на белтъчини животински продукти – млечни произведения с ниско
съдържание на мазнини, пресни и нетлъсти риби, месо и др.
Приема
се, че от въглехидратите най-голяма биологична активност притежава фруктозата.
Тя има по-сладък вкус в сравнение с другите захари и незначителни способности
за повишаване на холестерола в кръвта. Освен това трудно се трансформира в
мазнини. Тестените произведения и сладкишите трябва да се ограничават. В замяна
на това широко се препоръчва консумацията на храни, богати на целулоза (зеле,
моркови, грах, фасул и други) и пектин (цвекло, моркови, портокали, праскови,
лимони и други). От друга страна обаче прекомерната консумация на баластни
вещества (целулоза и пектин) в храната на стария човек затруднява
храносмилането и пречи за усвояването на белтъците и мазнините.
Благоприятното
въздействие на витамин С и витамините от група В при болни от атеросклероза
вече е доказано от многобройни опити. Известна е и ролята на витамин Д при
лечението на старческата остеопороза. Така например аскорбиновата киселина
(витамин С) потиска биосинтеза на холестерина и намалява неговото отлагане в
артериалната стена.
При лицата старческата
възраст се открива често витаминен недоимък на аскорбинова киселина.
В
напредналата и старческата възраст съдържанието на минералните вещества в
тъканите се изменя, като на някои се увеличава (алуминий, титан, кадмий, цинк,
олово, натрий), а на други намалява (мед, молибден, хром, манган, калий,
калций, желязо). Елементите изпълняват важна роля в дейността на ендокринните
жлези, водната обмяна, синтеза на белтъци и прочие. Всяка промяна в
съотношението им води до сериозно нарушение на метаболизма.
Млечните
продукти и плодово-зеленчуковата храна с богатото си съдържание на минерални
вещества увеличава алкалните резерви на старческия организъм. Научно е
установено, че повече от 90% от затлъстяванията се дължат на обилното хранене
при несъответстващ разход на енергия. Експериментите доказаха, че лабораторните
животни, хранени с повече по количество храна, живеят по-малко, в сравнение с
животните хранени с калорийно недостатъчна, но качествено пълноценна храна.
Опитите
показват скъсяване на живота с 25% на животни хранени предимно с масти, в
сравнение с контролните групи животни, консумиращи предимно въглехидратна и
белтъчна храна. Обяснението на по-голямата продължителност на живота при
гладуващите животни е, че при хипокалоричното, но пълноценно по състав хранене
се снижава скоростта на обменните процеси, което на свой ред довежда до
снижаване на степента на увреждащите въздействия.
Консумацията на определено количество мазнини не е
толкова фатално за затлъстяването, колкото прекалената злоупотреба с въглехидратите.
Възрастните и старите хора трябва да избягват стресови състояние с отрицателен
заряд, тъй като едно психо-емоционално напрежение може да предизвика отделянето
на ендогенен холестерол до 1000 мг.
