Бягане. При него се натоварва прекомерно
аортната дъга, образува се лактат в безумно високи количества, както обясних
по-горе. Аортната дъга е един от най-важните и чувствителни елементи от
сърдечно-съдовата система. Тя играе ролята на разпределител на
кръвооросяването, нейните стени съдържат хеморецептори, които измерват
парциалното налягане на въглеродния диоксид в кръвта и нейното pH, както и барорецептори за корекция на кръвното
налягане. При бягане аортата се натоварва екстремно, понеже от лявата камера на
сърцето започва всеки нов цикъл на снабдяване на организма със свежа артериална
кръв (обогатена от белите дробове с кислород). Аортата е свързана към лявата
сърдечна камера и тя изпитва най-голямото налягане на систолата (свиването на
сърдечния мускул с цел изпомпване на кръв) от цялата верига кръвоносни съдове.
При бягане кръвното налягане се покачва, сърдечния дебит се покачва, пулса се
покачва, а така износвате аортата и сърцето си изключително бързо.
Повечето бягащи развяват лозунга за
здравословния начин на живот и смятат, бъдейки убедени в правотата си, че
бягането е полезно, но ще попитам: Виждали ли сте някое животно да бяга за
здраве? Такова нещо не съществува. Животните бягат когато ги гонят или когато
те гонят храната си. Домашните кучета бягат из поляните понеже имат
физиологична нужда да изразходват определено количество енергия, което в
домашни условия е невъзможно. Но дори и те бягат само известно време. Е, какво
по-голямо природно доказателство за това, че бягането "за здраве" е
неестествен процес?
Всяка клетка, тъкан и орган си имат
заложен физиологичен ресурс. Той се определя от теломерите, които са т.н.
белтъчни "шапчици" в краищата на нашите хромозоми и се състои в точен
и неотменен брой клетъчни деления, които е възможно да се възпроизведат без
достигане на мутация от всяка една молекула ДНК, от които са съставени чрез нагъване хромозомите. След
изчерпване на този природен механизъм от краен брой хромозомни деления ДНК в клетките
мутират и вие постепенно умирате! Когато бягате или се натоварвате неразумно,
хабите ненужна нервно-психична енергия, не се щадите и особено когато това е
хронично (месеци и години наред), то вие изчерпвате на клетъчно ниво
хромозомния си ресурс определен от природата неразумно бързо!
И още нещо за аортата. Никой не
знае с какви кръвоносни съдове се е родил, но тяхното системно хидравлично
претоварване, води до развитието на едно неприятно медицинско състояние
наречено аневризма на аортата и по-специално нейната дисекация (валидно е и за
останалите кръвоносни съдове). Това е състояние на раздуване на трислойната
стена (адвентиция, медия, ендотел) на
аортата и нейното постепенно "разцепване". В един момент налягането
от сърцето става достатъчно за да преодолее повредената аортна стена и тя се
къса. Смъртта настъпва за секунди. Питам бягащите – нужно ли е да си
причинявате това?
Последно за бягането - то причинява
условия за екстремна респираторна алкалоза, която по физиологични причини
задължително и компенсаторно предизвиква метаболитна ацидоза. Какво означава
това? Това означава, че дори метаболизма на тялото ви да е в перфектна форма, с
бягането на дълги разстояния си причинявате рязко подкисляване. За разлика от
респираторната алкалоза, която се регулира на всяко вдишване, метаболитната
ацидоза се преодолява от организма бавно (в рамките от няколко часа до няколко дни). Механизма на подкисляване на организма след бягане е следния. За своята работа мускулите имат нужда от енергия, те я получават под формата на АденозинТриФосфат (АТФ) или митохондриите аеробно или анаеробно чрез разграждането на глюкозата до млечна киселина (процеса гликолиза) без участието на митохондриите. Аеробното снабдяване на мускулите с АТФ е бавен процес, който не може да отговори на количествените нужди от АТФ при интензивна работа на мускулите. Затова при усилено движение, за бързо набавяне на АТФ организма използва неговото анаеробно производство. При аеробното производство на АТФ захарите в кръвната плазма се редуцират до пируват (пирогроздена киселина) и чрез цикъла на Кребс до вода и въглероден диоксид, като в резултат се произвеждат 18 молекули АТФ. При анаеробния процес обаче не се преминава през цикъла на Кребс (който е бавен), а захарите в плазмата се разграждат до пируват и след това само до млeчна киселина с помощта на ензима лактатдехидрогеназа и редуцираната форма на NAD-H. Това превръщане е бързо, но резултата от него е само 2 молекули АТФ. Понеже процеса на разграждане на захарите при анаеробния процес спира до производството на млечна киселина тя се натрупва и започва да изчерпва основния алкален буфер в кръвта, а именно – бикарбоната. Именно този процес протичащ при интензивна работа или бягане се нарича метаболитна ацидоза т.е. подкисляване. За да се превърне млечната киселина обратно в пируват, от който организма може да се възползва за получаване на АТФ по аеробен път (най-оптималния за тялото), се натоварва черния дроб, сърцето започва усиленото му използване и бъбреците се стремят чрез излъчването на млечната киселина да компенсират натрупания водороден градиент. През това време, дори да не бягате, вие с дни си стоите в състояние на ацидоза, което винаги е болестно състояние от каквато и гледна точка да се преценява. Представете си кумулативния ефект на вредност в случай, че през тези няколко дни, през които тялото прави усилия да се отърве от тези неестествени количества млечна киселина натрупани от безсмисленото бягане, Вие вместо да му дадете отдих и шанс за оздравяване още на следващата сутрин го подлагате на същия ужас отново и отново. Както казах по-горе ацидозата причинява хипоксия
и е предраково състояние.
За да сте здрави – вървете, не бягайте!
