Антиоксидантите. Лишаването
от възможност да се образуват свободни радикали се явява един от основните
пътища за удължаване на живота. Към мастноразтворимите биоокислители се отнасят
витамините Е (токоферол), витамини от група Р (флавоноиди), фосфолипиди,
витамин от групата К, билирубин, биливердин, убихинон, стероидни хормони. Към
водоразтворимите биооксиданти се отнасят витамини C, лимонената и никотиновата
киселина, сяросъдържащите аминокиселини (цистит, цистеин, глутатион), катехините
и бензоената киселина. От синтетичните антиокислители в медицината се използват
барбитуратите и органичните съединения на сярата. Витамините от група В също
притежават антиоксидантни свойства. Интерес представлява факта, че при жените
съдържанието на биоантиокислителите (витамин С - аскорбинова киселина) в серума
на кръвта е по-високо, от колкото при мъжете. С това се прави опит да се обясни
по-високата средна продължителност на живота при жените. Същото се отнася и за
съдържанието на витамин Е, количеството, на който е приблизително два пъти
повече у жените. Впрочем ролята на витамин Е в биоенергетичните процеси при
стареещия е безспорна. Неговата недостатъчност довежда до най-разнообразни
патологични прояви. Нарушенията в биоенергетичните процеси в клетката са
най-съществени. Особено важни са свойствата на алфа-токоферола да влияе на
активността на ензимните системи в тъканите на живия организъм. С подобни като
на витамин Е свойства са и някой органични и неорганични съединения на селена,
витамин С и други, които притежават антиоксидантни свойства и запазват
сулфхидрилните групи на цистеина и глутатиона (съставен от аминокиселините -
глутамат, цистеин и глицин). Такива са лимонената, фумаровата, пирогроздената,
алфа-бета-глутаровата киселина, както и някои минерални вещества.
От
друга страна обаче, в организма намаляват резервните възможности за осигуряване
на повече сулфидрилни групи. Това подкрепя становището за евентуално внасяне в
организма на тиолови съединения и аминокиселини, съдържащи сяра, цистин, цистеин,
метионин. Приема се, че тиоловите съединения представляват един своеобразен
протектор, предпазващ генетичния апарат от преждевременно остаряване.
