Липсата на сол причинява диабет, висок холестерол и проблеми със сърцето. Защо? За да отговоря на този въпрос е нужно накратко да Ви обясня каква е връзката на йодираната сол с най-важния хормон произвеждан от щитовидната жлеза, а именно Т3 (трийодтиронина) и как от своя страна Т3 влияе на енергийния баланс на организма причинявайки диабет, висок холестерол и сърдечни проблеми. И така, щитовидната жлеза се състои от множество фоликулярни клетки, "плуващи" във специфична течна среда наречена "фоликулен колоид" (виж графиката). Хипофизата (намираща се в мозъка) контролира нейната работа, чрез хормона TSH (Тироиден Стимулиращ Хормон, наречен още Тиреотропен Хормон). Когато в кръвната плазма има понижение на щитовидните хормони Т3 и Т4 (хипофункция на жлезата, причиняваща нейната компенсаторна хипертрофия - нарастване), хипофизата секретира TSH и в щитовидната (още наричана тиреоидна) жлеза се произвежда по-голямо количество от Т3 и Т4, а по способа на затворената обратна връзка, когато хормоните Т3 и Т4 в кръвната плазма се увеличат прекомерно (хиперфункция на жлезата), то хипофизата намалява производството на TSH и така поддържа постоянно количеството на Т3 и Т4 в организма, като в този процес участва активно и черния дроб, където се осъществява основното количествено превръщане на Т4 в Т3. Ако имате проблеми с хормоните на щитовидната жлеза е много вероятно да имате проблеми с черния дроб или с надбъбречните жлези, поради прекомерно отделяне на невротрансмитера адреналин или с яйчниците, поради увеличено количество на естрогените в кръвта, които причиняват хипофункция на щитовидната жлеза. Да се върнем на недостатъчния прием на сол. Ако не се приема достатъчно сол (определя се чрез изследване на нивото на натрия (Na+) в кръвната плазма) и то точно под формата на йодирана сол (калиев йодат), не само, че ще се наруши водно-солевата хомеостаза (равновесие) на организма и ще имате проблеми с кръвното налягане, а ще се влоши и работата на щитовидната жлеза. Това е така, понеже йодираната сол доставя на организма ценния йоден йон. Когато хипофизата се опита да регулира работата на жлезата в посока повишаване на производството на тиреоидните хормони Т3 и Т4, то в последната протича многостепенен процес. Първо TSH предизвиква производството на тироглобулин в ядрото на фоликулярните клетки. Без йодирана сол обаче, процеса спира до тук. Жлезата не може да осъществи биохимичното превръщане на тироглобулина, чрез неговото йодиране и протеолиза, в двата основни хормона на щитовидната жлеза, а именно Т3 (трийодтиронин) и Т4 (тироксин). Т4 е само депо за производство на Т3, а Т3 всъщност е хормонално активната форма (TSH зависима) от двата хормона. Виж графиката.
Графика: Навлизане на йодирана сол от кръвоносните съдове (най-дясно) в щитовидната жлеза, последващ синтез на щитовидните хормони Т3 (Трийодтиронин) и Т4 (Тироксин) и тяхното последващо навлизане в кръвта.
Т3 повлиява скоростта на междинните метаболитни процеси в организма. Т3 увеличава броя на митохондриите и техните кристи (нагъванията на вътрешната мембрана). Колкото повече нагънати са митохондриите, толкова повече енергия има в тялото. Също така увеличава активността на Na+ - К+ помпа (основен процес за регулиране на кръвното налягане), модулира холестероловия метаболизъм. Т3 повлиява ефективността на инсулина. При хипотиреоидизъм (ниски Т3 и Т4) адреналина и инсулина намаляват способността си да влияят на използването на захарите и тяхното транспортиране (преминаване) от кръвната плазма в клетката, така се натрупва извънклетъчен запас от захари, което е състояние познато ни като диабет. Обратно, при хипертиреоидизъм се стига до свръх чувствителност към адреналина, резултиращо в ускорена сърдечна дейност. Обяснено с други думи – глюкозата (захарите) навлизат в клетката с участието не само на инсулина, но и с регулиращата роля на Т3. Глюкозата е единствения субстрат (материал), чрез който митохондриите произвеждат АТФ (АденозинТриФосфат), от който пък зависят всички жизнени процеси в тялото. Както стана ясно по-горе – Т3 има пряко влияние върху броя на митохондриите ни, а това директно се отразява на работата на сърцето защото най-наситени с митохондрии са кардиомиоцитите (сърдечно-мускулните клетки). При недостатъчен прием на сол (съответно на йод) се понижава нивото на хормона Т3 и се развива болестта микседем, манифестираща се със забавена сърдечна дейност и критично ниска скорост на метаболитните процеси в организма. Това води до кислороден глад (хипоксия). Т3 стимулира разграждането на холестерола чрез увеличаване броя на LDL рецепторите (това са рецепторите за една от "вредните" холестеролни фракции), което води до повишена скорост на разлагане на излишните мазнини в тялото. Никога не пийте капки йод, за да си набавите йод в организма – това ще Ви убие моментално! Йод, за отлична работа на щитовидната жлеза, се набавя чрез йодираната сол. Ако имате хипертрофия (нарастване) на щитовидната жлеза (при хипотиреоидизъм), освен указаните до тук изследвания на натрия (Na+) в плазмата и работата на черен дроб, надбъбречни жлези и яйчници се препоръчва и приема на L – Тироксин. Когато някой т.н. лекар Ви каже да ограничите или спрете солта, без да Ви е назначил изследване на концентрацията на Na+ (натрий) в кръвната плазма той Ви обрича на проблеми с щитовидната жлеза, диабет, висок холестерол и сърдечни проблеми!
Графика: Навлизане на йодирана сол от кръвоносните съдове (най-дясно) в щитовидната жлеза, последващ синтез на щитовидните хормони Т3 (Трийодтиронин) и Т4 (Тироксин) и тяхното последващо навлизане в кръвта.
Т3 повлиява скоростта на междинните метаболитни процеси в организма. Т3 увеличава броя на митохондриите и техните кристи (нагъванията на вътрешната мембрана). Колкото повече нагънати са митохондриите, толкова повече енергия има в тялото. Също така увеличава активността на Na+ - К+ помпа (основен процес за регулиране на кръвното налягане), модулира холестероловия метаболизъм. Т3 повлиява ефективността на инсулина. При хипотиреоидизъм (ниски Т3 и Т4) адреналина и инсулина намаляват способността си да влияят на използването на захарите и тяхното транспортиране (преминаване) от кръвната плазма в клетката, така се натрупва извънклетъчен запас от захари, което е състояние познато ни като диабет. Обратно, при хипертиреоидизъм се стига до свръх чувствителност към адреналина, резултиращо в ускорена сърдечна дейност. Обяснено с други думи – глюкозата (захарите) навлизат в клетката с участието не само на инсулина, но и с регулиращата роля на Т3. Глюкозата е единствения субстрат (материал), чрез който митохондриите произвеждат АТФ (АденозинТриФосфат), от който пък зависят всички жизнени процеси в тялото. Както стана ясно по-горе – Т3 има пряко влияние върху броя на митохондриите ни, а това директно се отразява на работата на сърцето защото най-наситени с митохондрии са кардиомиоцитите (сърдечно-мускулните клетки). При недостатъчен прием на сол (съответно на йод) се понижава нивото на хормона Т3 и се развива болестта микседем, манифестираща се със забавена сърдечна дейност и критично ниска скорост на метаболитните процеси в организма. Това води до кислороден глад (хипоксия). Т3 стимулира разграждането на холестерола чрез увеличаване броя на LDL рецепторите (това са рецепторите за една от "вредните" холестеролни фракции), което води до повишена скорост на разлагане на излишните мазнини в тялото. Никога не пийте капки йод, за да си набавите йод в организма – това ще Ви убие моментално! Йод, за отлична работа на щитовидната жлеза, се набавя чрез йодираната сол. Ако имате хипертрофия (нарастване) на щитовидната жлеза (при хипотиреоидизъм), освен указаните до тук изследвания на натрия (Na+) в плазмата и работата на черен дроб, надбъбречни жлези и яйчници се препоръчва и приема на L – Тироксин. Когато някой т.н. лекар Ви каже да ограничите или спрете солта, без да Ви е назначил изследване на концентрацията на Na+ (натрий) в кръвната плазма той Ви обрича на проблеми с щитовидната жлеза, диабет, висок холестерол и сърдечни проблеми!