Диуретик. Водата
освен всичко друго е и най-добрия диуретик. За незапознатите ще уточня, че
диуретиците са група химични вещества, нарочно не ги наричам лекарства, понеже
нищо не лекуват, които намаляват временно кръвното налягане, принуждавайки
бъбреците да отделят голямо количество вода за кратко време. Същите създават
зависимост до живот към техния прием, съответно редовно посещение на т.н.
лекари, като ежедневно карат организма да привиква към състояние наречено
хипертония - повишен съдов тонус или кръвно налягане, причинено от също така
непрекъснатото обезводняване, което предизвикват диуретиците. Какво имам
предвид? Отивайки при лекар с оплакване от високо кръвно налягане, той вместо
да ви попита най-естествено колко вода пиете, незабавно ви натиква в ръцете
диуретици за да "изхвърляте" вода за "намаляване" на
кръвното налягане. Да, но коя вода? Ето това обяснение, което сега ще ви
представя, никой лекар никога няма да ви даде, понеже в противен случай кабинетите на кардиолозите ще опустеят. Да уточня – написаните редове, които следват са от
учебниците по физиология и патофизиология касаещи водно-солевия баланс на
организма, част от хомеостазата на тялото т.е. думите ми могат да се проверят
много лесно отваряйки, който и да е учебник на темата. Обяснението е онагледено
на Фигура 3. И така, водата е най-добрия диуретик. Ако имате високо кръвно
налягане, изпийте в период от 10-15 минути количеството от 1 до 1,5 литра вода.
Гарантирам ви, че в рамките на 1 час кръвното ви ще се върне в нормалните физиологични
граници (80 – 120
mmHg). Защо се получава така? В тялото водата се намира
както в клетката, така и извън клетката наричано още - междуклетъчното
пространство, екстрацелуларното пространство или интерстициум. Основен играч в
разпределението на водата в и извън клетката играе един от макроелементите в
организма, а именно натрия (Na+). Когато организма е дехидратиран (липсва му вода) той
е така устроен, че да вкара достатъчно количество натриеви йони в клетката,
като те от своя страна задържат водата в нея. Водата в клетката е необходима за
непрекъснато осъществяващите се клетъчни процеси, като в този процес
най-егоистични са мозъчните клетки. Когато мозъчните клетки загубят 1% от
нужната им вода, то се стига до необратими последствия и тяхната смърт! Ето защо
при приемане на диуретици, бъбречните гломерули в капсулата на Бауман филтрират
кръвта, като отделят от нея водата, микро и макроелементите и чрез извършване на обратна осмоза в проксималните
и дисталните тубули на нефрона и примката на Хенле, част от тези вещества се
връщат обратно в кръвотока, но в най-малко количество се връща водата, понеже
диуретиците подтискат процеса на нейната обратна абсорбция в кръвта и я насочват
към пикочния мехур. Фигура 1.
Фигура
1. Схема
на бъбречната филтрация и отделяне на урина
Ето защо по време на действие на диуретика циркулиращата кръв
е слабо наситена с вода и тя повишава осмотичността си. Това състояние поражда
необходимост от възстановяване на осмотичното равновесие между интра- и
екстрацелуларната течност и водата от клетката излиза, обаче това е за кратко.
Както казах клетъчните процеси се осъществяват непрекъснато и за тях трябва
огромно количество вода във всеки един момент.
Понеже лекаря ви казва, че трябва да изхвърлите вода за да си
намалите кръвното, но не уточнява, че трябва да възстановите нейната загуба
поради настъпилата диуреза, то вие оставате с убеждението, че пиенето на вода покачва
кръвното ви налягане още повече. Не,
това е груба грешка! Премълчавайки истината лекарите много удобно
предизвикват във вас целенасочено объркване. Водата се връща много бързо, само
след няколко часа, обратно в клетката и вие отново сте с високо кръвно, отново
прибягвате до "доброто" хапче, което доктора ви предписа и попадате в
цикъла на вечната хипертония. Затова по-горе казах, че диуретиците не лекуват,
а само кратковременно маскират последствията от факта, че сте дехидратирани по
най-увреждащия за вас начин. Лекува водата! Високото кръвно налягане се дължи на обезводняването на организма. Отоците по краката и лицето са в резултат на компенсаторното принудително придвижване на вода в междуклетъчното пространство и са признак и доказателство за сериозна дехидратация. Звучи
противоречиво, но е абсолютно вярно.
Трябва да добавя още малко информация за да завърша в цялост започнатото
обяснение. Задължително е да спомена и за значението на натрия (Na+). При високо кръвно налягане лекаря ви
казва да намалите солта в диетата си, която най-често приемате с натриевия
хлорид (NaCl) т.е.
готварската сол. Но само така представено това твърдение е престъпление! Да се
намали, но колко? Ами ако солта не е много, но все пак кръвното налягане е
високо? Общи приказки на хора, които нямат за цел да ви помогнат, а да ви
подържат болни цял живот за да ви съдират кожите от скъпи прегледи. Какво да
направим със солта? Елементарно е! Отидете до някоя медицинска лаборатория. Поискайте
да ви се направи пълна кръвна картина (ПКК), към която да се изследват Na (натрий) и K
(калий). Това са изключително евтини
изследвания. Ако натрия е в норма, то причина за намаляване на дневното
количество сол в диетата Ви няма. Тогава отговорност за високото ви кръвно налягане
се пада на недостатъчното количество вода, което приемате. Ако обаче се окаже,
че натрия е под долната физиологична границата, увеличете ежедневно
използваното количество сол, като добавяте за няколко дни към 1,5 лтр вода по
половин кафяна лъчижичка сол. Мерете контролно кръвното си налягане. Запомнете!
В учебниците по патофизиология, един от основните уроци, които учат лекарите е
урока за водно-солевото равновесие т.е. пиенето на вода винаги трябва да се
съпровожда с достатъчен прием на сол за да не изпадате нито в хипотония (ниско
кръвно налягане – поради преоводняване на организма или поради липса на натрий),
нито в хипертония (високо кръвно налягане – поради дехидратация или прекаляване
със солта).
Калият
е важен за контрактилитета на сърцето - силата на неговото свиване и отпускане.
Връзката с диуретиците е тази, че техния прием постепенно, но сигурно отмива
калия от организма, за което също така вашия лекар няма да ви предупреди. С
намаляване на калия в миокарда (сърдечно-мускулните клетки) сърцето изпада
постепенно в състояние на аритмичност, което се проявява като неравномерен
пулс, тахи- или брадикардия (ускорен или забавен сърдечен ритъм). Тъй като тези
сърдечни проблеми ще се добавят към основния (високото кръвно налягане) отново
ще имате повод да посетите личния си лекар. Той с охота ще ви предпише
препарати от групата на калий задържащите диуретици – например спиранолактон,
които служат за задържане на калия в организма. Недостига на калий е видим от
кардиограмите и ако вашия кардиолог е поне малко грамотен на тема медицина ще
установи с един поглед липсата му. Фигура 2.
Фигура
2.
ЕКГ-промени при калиев дисбаланс.
Стрелката обозначава нивото на серумния калий
при съответния ЕКГ образ.
Всъщност
решението е просто и дори много приятно. Вместо поредното хапче съвестният
лекар не само няма да ви предпише конвенционални и калий задържащи диуретици, а
ще ви подари бутилка минерална вода, щипка сол и два банана или десет кайсии,
понеже последните две са изключително богати на калий. Важно! Усвояването на калия се повишава при положителен азотен баланс и обратно, той спада със спад на азотния баланс т.е. при консумация на храни съдържащи повече азот, като леща, боб, грах и т.н. драстично се увеличава усвояването на калия. Пийте вода за нормално
кръвно налягане.
Фигура 3. Основни видове нарушения на
водно-солевия баланс в организма
Следва нагледно и текстуално обяснение на действието на физичния процес "осмоза" и поражданото от него "осмотично налягане", които са от значение за движението на водата от и към клетката.
Плазмолизата, равновесието и тургорът се дължат на осмотичното движение на водата в клетката. Тъй като мембраната на клетката е полупропусклива – пропуска водата, но не и разтворените в нея соли – водата се движи навън и навътре в клетката в зависимост от концентрацията на разтворените в нея соли и концентрацията им в междуклетъчното пространство. Когато клетката се намира в хипертонична среда (такава с по-голяма концентрация на соли), водата напуска клетката и тя се свива (плазмолиза). Обратно – когато е в хипотонична среда, водата навлиза в клетката и създава вътрешно налягане – тургор. В изотоничен разтвор клетката е "мека" (в равновесие).
| |