Интересен
е фактът, че при калорийно недостатъчното хранене с последващо задържане на
ръста и увеличаването на продължителността на живота значително се потиска
хормоналната секреция на щитовидната жлеза.
Клетките
имат способността да отстраняват химични и радиационни увреждания на ДНК. При
остарелите клетки обаче активността на ферментите, който репарират ДНК се
снижава. Обстоятелство, което подпомага натрупване на увреждания
("грешки") в генетичния апарат. В процеса на стареене активността на
някои ферменти за репарация (поправка)
на ДНК може да нарасне. Съвременната геронтология много разчита на
синтеза на такива "репарационни" образувания за въвеждането в
организма на техни коферменти за удължаване продължителността на живота. Това
обстоятелства дава основание на много учени да приемат, че разковничето за
интимните механизми на стареенето на клетъчно ниво ще се открие в ДНК. В
определени случаи тя потиска развитието на тумори, коригира разстроени
метаболитни процеси и предпазва генетичния апарат от радиационно увреждане.
Проучване
показва по-висока продължителност на живота при лица с положителен RH фактор.
Животът на слънце, свеж въздух и чиста вода, както и
оптималната трудова дейност на човека са били изтъквани като фактори, пряко
свързани с неговото здраве. Колкото човек остава верен на природата и нейните
закони, толкова повече живее. Препоръчва
се познатото златно правило – умереност във всичко. Интерес представлява и
факта, че над 90% от столетниците са родени във възраст на техните родители до
25 години, т.е. преди още да са започнали изявени процеси на стареенето на
организмено ниво. Майките на столетниците в 92,7% от случаите са били първи
деца в семейството, а бащите в над 71%.
