Към атомите, които изграждат пръстена, могат да се свържат един или повече въглеродни атоми (или верига от въглеродни атоми). Така присъединеният атом или атоми се нарича странична верига. Най-простото такова ароматно съединение се получава, когато един-единствен въглероден атом се свърже с бензоловия пръстен:
Страничната верига на това съединение се състои от един въглероден атом, свързан с три водородни. Можем да го разглеждаме като метанова молекула, в която липсва един водороден атом. Поради това такава странична верига се нарича метилова група. Бензоловият пръстен, свързан с една метилова група, се нарича толуол.
Ами ако има две метилови групи, свързани с бензоловия пръстен? В този случай съществува възможност за изомерия, тъй като двете метилови групи могат да се свържат с бензоловия пръстен по три различни начина. Най-лесният начин да се покаже това е, като се използува шестоъгълник за бензоловия пръстен и метиловите групи се представят с по една чертичка, свързана с него:
Всяко от тези три съединения се нарича ксилол. За да се покаже точното разположение на метиловите групи, пред наименованието им се поставя съответната представка. Когато двете метилови групи са свързани със съседни въглеродни атоми, съединението е ортоксилол. Когато метиловите групи са в срещуположните върхове на бензоловия пръстен, съединението е параксилол. Ако метиловите групи са в друго разположение, съединението е метаксилол. Тези представки могат да се напишат и съкратено: o-ксилол, m-ксилол и p-ксилол.
Тези прости ароматни въглеводороди — бензол, толуол и ксилолите — повишават октановото число на бензина. Бензинът, който ги съдържа, понякога се нарича ароматно гориво, а понякога авиационен бензин, защото се използува за самолетите. Ароматни горива се използуват и в бензина за някои съвсем нови модели автомобили.
Наред с другите съединения нефтът съдържа и ароматни въглеводороди. Точното количество е променливо и зависи от мястото на нефтонаходището. В някои проби нефт от Борнео (Калимантан) съдържанието на ароматни въглеводороди достига 40%.
Ароматни въглеводороди могат да се получат и от битуминозни въглища. Такива въглища се наричат „мазни“ и съдържат 70-80% въглерод. Останалите 20-30% представляват водород и органични съединения (последните са главно въглеводороди). Ако такива въглища се нагряват в отсъствие на въздух (за да не горят), всичко друго освен въглерода излита. Оставащият въглерод се нарича кокс.
Една част от материала, който излита при нагряването на битуминозните въглища, е газообразна и се нарича светилен газ. Той се състои главно от водород и метан. Малка част от него обаче се състои от парите на по-сложни молекули. Те могат да бъдат отделени като течност, наречена леко масло. То представлява главно бензол, толуол и ксилоли. От всеки тон битуминозни въглища се добиват около 12 l такова леко масло.
В действителност от въглищата се получава повече бензол, отколкото от нефта. Бензол се произвежда в достатъчни количества, така че служи като много важен източник за получаването на много по-сложни съединения.
Страничната верига на това съединение се състои от един въглероден атом, свързан с три водородни. Можем да го разглеждаме като метанова молекула, в която липсва един водороден атом. Поради това такава странична верига се нарича метилова група. Бензоловият пръстен, свързан с една метилова група, се нарича толуол.
Ами ако има две метилови групи, свързани с бензоловия пръстен? В този случай съществува възможност за изомерия, тъй като двете метилови групи могат да се свържат с бензоловия пръстен по три различни начина. Най-лесният начин да се покаже това е, като се използува шестоъгълник за бензоловия пръстен и метиловите групи се представят с по една чертичка, свързана с него:
Всяко от тези три съединения се нарича ксилол. За да се покаже точното разположение на метиловите групи, пред наименованието им се поставя съответната представка. Когато двете метилови групи са свързани със съседни въглеродни атоми, съединението е ортоксилол. Когато метиловите групи са в срещуположните върхове на бензоловия пръстен, съединението е параксилол. Ако метиловите групи са в друго разположение, съединението е метаксилол. Тези представки могат да се напишат и съкратено: o-ксилол, m-ксилол и p-ксилол.
Тези прости ароматни въглеводороди — бензол, толуол и ксилолите — повишават октановото число на бензина. Бензинът, който ги съдържа, понякога се нарича ароматно гориво, а понякога авиационен бензин, защото се използува за самолетите. Ароматни горива се използуват и в бензина за някои съвсем нови модели автомобили.
Наред с другите съединения нефтът съдържа и ароматни въглеводороди. Точното количество е променливо и зависи от мястото на нефтонаходището. В някои проби нефт от Борнео (Калимантан) съдържанието на ароматни въглеводороди достига 40%.
Ароматни въглеводороди могат да се получат и от битуминозни въглища. Такива въглища се наричат „мазни“ и съдържат 70-80% въглерод. Останалите 20-30% представляват водород и органични съединения (последните са главно въглеводороди). Ако такива въглища се нагряват в отсъствие на въздух (за да не горят), всичко друго освен въглерода излита. Оставащият въглерод се нарича кокс.
Една част от материала, който излита при нагряването на битуминозните въглища, е газообразна и се нарича светилен газ. Той се състои главно от водород и метан. Малка част от него обаче се състои от парите на по-сложни молекули. Те могат да бъдат отделени като течност, наречена леко масло. То представлява главно бензол, толуол и ксилоли. От всеки тон битуминозни въглища се добиват около 12 l такова леко масло.
В действителност от въглищата се получава повече бензол, отколкото от нефта. Бензол се произвежда в достатъчни количества, така че служи като много важен източник за получаването на много по-сложни съединения.
|
"Въглерод и Здраве" ===================== |
