Карбоксилната група от едно съединение и хидроксилната група от друго съединение могат да се кондензират по следния начин:
Съединение, което съдържа получената комбинация от атоми, се нарича естер, а процесът на получаването му — естерификация. При свързването по този начин и киселината, и алкохолът губят част от тези групи, които им придават характерните свойства. Поради това естерът не е нито киселина, нито алкохол. Свързването е унищожило свойствата и на двете съединения.
Много от по-простите естери са приятни вещества с плодова миризма. (Миризмата обаче може да стане прекалено силна при големи концентрации.) Типичен естер е изоамиловият ацетат. Той има силна миризма на банани. Други подобни естери миришат на круши, праскови, ябълки, ананаси, ягоди, кайсии и т.н. Ароматът на тези плодове или поне част от него се дължи на естери. Миризмата на цветята понякога също се дължи на наличието на естери. Мирисът на жасмин, гардения или здравец може да бъде придаден на парфюмите, като се прибави съответният естер.
Един от най-известните естери е етиловият ацетат. Миризмата му е като на круши, но е с по-малко плодов характер и е твърде остра, за да бъде изцяло приятна. Младите дами би трябвало да са добре запознати със съединението и с неговата миризма. Етиловият ацетат разтваря лака за нокти и служи като лакочистител. Ако някога сте го използували, знаете каква е миризмата на етиловия ацетат, както знае и всеки, който е бил в стаята по това време. В промишлеността етиловият ацетат (температура на кипене 77°C) е важен разтворител не само за лак за нокти.
Един още по-известен естер включва салицилова киселина като част от молекулата си. Молекулата на салициловата киселина се състои от бензолов пръстен с една карбоксилна и една хидроксилна група, свързани със съседни въглеродни атоми. Това придава своеобразна двойственост на молекулата. Карбоксилната група на салициловата киселина може да се кондензира с алкохол като например с метиловия алкохол. Получава се метилов салицилат, който има силна и приятна винтергринова миризма.
Хидроксилната група в салициловата киселина може да се кондензира, от друга страна, с една карбоксилна киселина като например с оцетната. Получава се ацетилсалицилова киселина. Това е познат естер, за който бе споменато в предния параграф. Сигурно сте виждали този естер и вероятно сте поглъщали значителни количества от него. Няма да ви се струва толкова трудно за вярване, ако ви кажа, че обикновеното име на ацетилсалициловата киселина е аспирин (ацетизал).
Салициловата киселина и свързаните с нея съединения облекчават болките и понижават температурата. (Това значи, че те са аналгетици и антипиретици.) Метиловият салицилат се употребява външно за разтривки при болки в мускулите. Аспиринът се взима вътрешно. Аспиринът е може би най-често използуваното лекарство. Стотици милиони таблетки са били произведени след 1899 г., когато той е бил използуван за пръв път като лекарство. Дори и таблетките против главоболие, които не се наричат аспирин, имат в състава си аспирин.
Естерите, които са изградени от дълговерижни алкохоли и дълговерижни киселини, са твърди вещества при стайна температура. Във всяка молекула има толкова много въглеродни и водородни атоми и толкова малко кислородни атоми, че тези естери се отнасят в много отношения като твърди въглеводороди. Такъв естер с дълга въглеродна верига от двете страни на естерната група се нарича восък. Познат пример е пчелният восък, който се приготовлява от пчелите и от който те правят своите пити. Друг восък е шеллакът; той се отделя от някои дървета в Индия при нараняването им от лаковото насекомо.
Секрецията на мастните жлези, които се намират до корените на всеки косъм у човека, също е восъкоподобна. Тя се нарича себум. Той обвива косъма при растежа му и се разстила върху кожата като защитен слой. Голяма част от себума се състои от естери на холестерола с различни мастни киселини. Такива холестеролови естери или холестериди имат восъчен характер. (Фактически ушната кал представлява главно натрупване на себум.)
В днешно време е нещо обикновено лосионите за коса и за тяло да съдържат ланолин. Това е овчи себум или вълнена мас (овците отделят голямо количество вълнена мас). Предназначението на ланолина е да замести предпазния себум, който е бил измит от честата употреба на сапун.
Друг животински восък с голяма стойност е спермацетът. Той се получава от черепната кухина на кашалота. Подобно на пчелния восък той се употребява за направа на свещи, а също така и на мехлеми. Спермацетът съдържа естери на един дълговерижен алкохол (с шестнадесет въглеродни атома), наречен цетилов алкохол. (Коренът цет идва от латинската дума за „кит“.) Цетиловият алкохол, получен от спермацета, се използува в шампоани, червила за устни и в други козметични средства.
Растенията също произвеждат восъци. Те служат на растението главно като покритие на листата, което задържа влагата. Палмовите листа са добър източник на такива восъци — карнаубовият восък се получава от листата на бразилската карнаубова палма. Карнаубовият восък се използува в лакове за обувки и за паркет.
Съединение, което съдържа получената комбинация от атоми, се нарича естер, а процесът на получаването му — естерификация. При свързването по този начин и киселината, и алкохолът губят част от тези групи, които им придават характерните свойства. Поради това естерът не е нито киселина, нито алкохол. Свързването е унищожило свойствата и на двете съединения.
Много от по-простите естери са приятни вещества с плодова миризма. (Миризмата обаче може да стане прекалено силна при големи концентрации.) Типичен естер е изоамиловият ацетат. Той има силна миризма на банани. Други подобни естери миришат на круши, праскови, ябълки, ананаси, ягоди, кайсии и т.н. Ароматът на тези плодове или поне част от него се дължи на естери. Миризмата на цветята понякога също се дължи на наличието на естери. Мирисът на жасмин, гардения или здравец може да бъде придаден на парфюмите, като се прибави съответният естер.
Един от най-известните естери е етиловият ацетат. Миризмата му е като на круши, но е с по-малко плодов характер и е твърде остра, за да бъде изцяло приятна. Младите дами би трябвало да са добре запознати със съединението и с неговата миризма. Етиловият ацетат разтваря лака за нокти и служи като лакочистител. Ако някога сте го използували, знаете каква е миризмата на етиловия ацетат, както знае и всеки, който е бил в стаята по това време. В промишлеността етиловият ацетат (температура на кипене 77°C) е важен разтворител не само за лак за нокти.
Един още по-известен естер включва салицилова киселина като част от молекулата си. Молекулата на салициловата киселина се състои от бензолов пръстен с една карбоксилна и една хидроксилна група, свързани със съседни въглеродни атоми. Това придава своеобразна двойственост на молекулата. Карбоксилната група на салициловата киселина може да се кондензира с алкохол като например с метиловия алкохол. Получава се метилов салицилат, който има силна и приятна винтергринова миризма.
Хидроксилната група в салициловата киселина може да се кондензира, от друга страна, с една карбоксилна киселина като например с оцетната. Получава се ацетилсалицилова киселина. Това е познат естер, за който бе споменато в предния параграф. Сигурно сте виждали този естер и вероятно сте поглъщали значителни количества от него. Няма да ви се струва толкова трудно за вярване, ако ви кажа, че обикновеното име на ацетилсалициловата киселина е аспирин (ацетизал).
Салициловата киселина и свързаните с нея съединения облекчават болките и понижават температурата. (Това значи, че те са аналгетици и антипиретици.) Метиловият салицилат се употребява външно за разтривки при болки в мускулите. Аспиринът се взима вътрешно. Аспиринът е може би най-често използуваното лекарство. Стотици милиони таблетки са били произведени след 1899 г., когато той е бил използуван за пръв път като лекарство. Дори и таблетките против главоболие, които не се наричат аспирин, имат в състава си аспирин.
Естерите, които са изградени от дълговерижни алкохоли и дълговерижни киселини, са твърди вещества при стайна температура. Във всяка молекула има толкова много въглеродни и водородни атоми и толкова малко кислородни атоми, че тези естери се отнасят в много отношения като твърди въглеводороди. Такъв естер с дълга въглеродна верига от двете страни на естерната група се нарича восък. Познат пример е пчелният восък, който се приготовлява от пчелите и от който те правят своите пити. Друг восък е шеллакът; той се отделя от някои дървета в Индия при нараняването им от лаковото насекомо.
Секрецията на мастните жлези, които се намират до корените на всеки косъм у човека, също е восъкоподобна. Тя се нарича себум. Той обвива косъма при растежа му и се разстила върху кожата като защитен слой. Голяма част от себума се състои от естери на холестерола с различни мастни киселини. Такива холестеролови естери или холестериди имат восъчен характер. (Фактически ушната кал представлява главно натрупване на себум.)
В днешно време е нещо обикновено лосионите за коса и за тяло да съдържат ланолин. Това е овчи себум или вълнена мас (овците отделят голямо количество вълнена мас). Предназначението на ланолина е да замести предпазния себум, който е бил измит от честата употреба на сапун.
Друг животински восък с голяма стойност е спермацетът. Той се получава от черепната кухина на кашалота. Подобно на пчелния восък той се употребява за направа на свещи, а също така и на мехлеми. Спермацетът съдържа естери на един дълговерижен алкохол (с шестнадесет въглеродни атома), наречен цетилов алкохол. (Коренът цет идва от латинската дума за „кит“.) Цетиловият алкохол, получен от спермацета, се използува в шампоани, червила за устни и в други козметични средства.
Растенията също произвеждат восъци. Те служат на растението главно като покритие на листата, което задържа влагата. Палмовите листа са добър източник на такива восъци — карнаубовият восък се получава от листата на бразилската карнаубова палма. Карнаубовият восък се използува в лакове за обувки и за паркет.
|
"Въглерод и Здраве" ===================== |
