Нека сега свържем два въглеродни атома помежду им. По този начин всеки въглероден атом е използувал една връзка, но все още му остава възможност да образува връзки с три други атома. Ако тези други атоми са водородни, молекулата ще изглежда така:
Такива молекули образуват съединението етан. Етанът е газ със свойства, подобни на свойствата на метана.
Веригата може да бъде продължена и по-нататък. Три въглеродни атома, свързани помежду си и заобиколени от водородни атоми, образуват молекулата на пропана. Четири въглеродни атома и необходимото количество водород изграждат бутана.
Пропанът и бутанът са също газове. Но колкото по-големи стават молекулите, толкова по-лесно се втечняват. (Това е общо правило при органичните съединения.) Температурата през зимата в Антарктида е достатъчна да втечни пропана, а за втечняването на бутана е достатъчна и температурата през зимата в Ню Йорк.
Пропанът и бутанът горят подобно на метана. Големи количества от тези по-сложни газове могат да бъдат вкарани под налягане в метални цилиндри (бутилки). Тези цилиндри могат да се свържат към готварските печки и газът да бъде подаван бавно към горелките и да гори. Това е голямо улеснение за изолирани местности, където не може да се осигури централизирано доставяне на газ за домакински нужди.
Но не бива да спираме до бутана. Пет въглеродни атома също могат да се свържат помежду си; а също така шест или седем, или осем, или дори седемдесет, или деветдесет. Химиците не се опитват да измислят различни имена за всяка верига от въглеродни атоми. След като стигнат до въглеводороди с повече от четири въглеродни атома в молекулата, те обикновено използуват числа. Уви, тук има клопка. Числата са гръцки.
Например въглеводородът с пет въглеродни атома се нарича пентан. Представката пент– идва от гръцки и значи „пет“. По същия начин следващите три въглеводорода се наричат хексан, хептан и октан. „Хекс“, „хепт“ и „окт“ са от гръцките думи „шест“, „седем“ и „осем“.
Думата „октан“ може би ви напомня нещо. Вероятно сте я чули във връзка с бензина. Това е естествено. Бензинът е смес от различни въглеводородни молекули, такива като хептан и октан.
Но бензинът, както знаете, е течност. Припомнете си, че с нарастването на въглеводородните молекули втечняването им става по-лесно. Въглеводородните молекули в бензина са толкова големи, че изобщо не се налага да бъдат охлаждани, за да се втечнят. Те са течни при обикновена температура.
Сместа от течни въглеводороди в бензина е летлива. Това означава, че тези течности лесно се изпаряват. Именно тези пари са причина за миризмата в бензиностанциите при пълненето на резервоара на автомобилите с бензин. При смесването си с въздуха бензиновите пари могат да експлодират подобно на метана. По тази причина бензинът е пожароопасен.
В автомобилния двигател обаче експлозията на бензиновите пари се оползотворява. В карбуратора парите се смесват с въздух и сместа се подава в цилиндрите. Там тя експлодира под действието на електрическа искра от свещта. Тези експлозии придвижват буталата, които на свой ред дават енергията, необходима за движението на колата.
Сместа за запалки също се състои от течни въглеводороди, много сходни с тези на бензина.
Веригата може да бъде продължена и по-нататък. Три въглеродни атома, свързани помежду си и заобиколени от водородни атоми, образуват молекулата на пропана. Четири въглеродни атома и необходимото количество водород изграждат бутана.
Пропанът и бутанът са също газове. Но колкото по-големи стават молекулите, толкова по-лесно се втечняват. (Това е общо правило при органичните съединения.) Температурата през зимата в Антарктида е достатъчна да втечни пропана, а за втечняването на бутана е достатъчна и температурата през зимата в Ню Йорк.
Пропанът и бутанът горят подобно на метана. Големи количества от тези по-сложни газове могат да бъдат вкарани под налягане в метални цилиндри (бутилки). Тези цилиндри могат да се свържат към готварските печки и газът да бъде подаван бавно към горелките и да гори. Това е голямо улеснение за изолирани местности, където не може да се осигури централизирано доставяне на газ за домакински нужди.
Но не бива да спираме до бутана. Пет въглеродни атома също могат да се свържат помежду си; а също така шест или седем, или осем, или дори седемдесет, или деветдесет. Химиците не се опитват да измислят различни имена за всяка верига от въглеродни атоми. След като стигнат до въглеводороди с повече от четири въглеродни атома в молекулата, те обикновено използуват числа. Уви, тук има клопка. Числата са гръцки.
Например въглеводородът с пет въглеродни атома се нарича пентан. Представката пент– идва от гръцки и значи „пет“. По същия начин следващите три въглеводорода се наричат хексан, хептан и октан. „Хекс“, „хепт“ и „окт“ са от гръцките думи „шест“, „седем“ и „осем“.
Думата „октан“ може би ви напомня нещо. Вероятно сте я чули във връзка с бензина. Това е естествено. Бензинът е смес от различни въглеводородни молекули, такива като хептан и октан.
Но бензинът, както знаете, е течност. Припомнете си, че с нарастването на въглеводородните молекули втечняването им става по-лесно. Въглеводородните молекули в бензина са толкова големи, че изобщо не се налага да бъдат охлаждани, за да се втечнят. Те са течни при обикновена температура.
Сместа от течни въглеводороди в бензина е летлива. Това означава, че тези течности лесно се изпаряват. Именно тези пари са причина за миризмата в бензиностанциите при пълненето на резервоара на автомобилите с бензин. При смесването си с въздуха бензиновите пари могат да експлодират подобно на метана. По тази причина бензинът е пожароопасен.
В автомобилния двигател обаче експлозията на бензиновите пари се оползотворява. В карбуратора парите се смесват с въздух и сместа се подава в цилиндрите. Там тя експлодира под действието на електрическа искра от свещта. Тези експлозии придвижват буталата, които на свой ред дават енергията, необходима за движението на колата.
Сместа за запалки също се състои от течни въглеводороди, много сходни с тези на бензина.
|
"Въглерод и Здраве" ===================== |
