Хидроксилните групи могат да се свържат с всякакъв вид въглеродни вериги — отворени или пръстенни, при което се получава интересно разнообразие от съединения. Така например съществуват терпенови алкохоли, при които хидроксилната група е свързана с молекулата на терпенов въглеводород.
Такова съединение с десет въглеродни атома е например ментолът, който се среща в ментовото масло. (В действителност наименованието му произлиза от латинското име на ментата.) Ако върху кожата се нанесе ментол, той създава усещане за свежест и прохлада. Когато е разтворен в течен вазелин и го впръскаме в носа или в гърлото си, той действува успокояващо върху възпалените лигавици. Със същата цел ментолът се използува и в някои сиропи за кашлица, а дори и в някои цигари.
Нека се върнем към едно по-важно съединение — каротена.
Може би си спомняте, че той съдържа 40 въглеродни атома, изграден е от осем изопренови звена и има известен брой двойни връзки. Една от тези двойни връзки е точно по средата на молекулата.
Организмът може да разкъса каротеновата молекула при тази двойна връзка. При най-обикновената разновидност на каротена двете „полумолекули“, които се образуват по този начин, са еднакви. В откъснатия край на всяка „полумолекула“ се образува по една хидроксилна група. Вместо каротена с 40 въглеродни атома сега имаме два алкохола с по 20 въглеродни атома.
Този алкохол с 20 въглеродни атома, изграден от четири изопренови звена, е витамин A. Тъй като организмът може да образува от каротен витамин A, каротенът понякога се нарича провитамин A. (Представката про– идва от гръцки и латински и означава „преди“.)
Човешкият организъм оползотворява витамин A (или подобни на него съединения) в ретината на окото, за да можем да виждаме при лошо осветление. За тази цел са достатъчни и малки количества, но дори и тези малки количества създават трудност. Организмът не може да произвежда витамин A от по-прости съединения по начина, по който се получават повечето съединения в тъканите. Витамин A може да се получи само от каротен, но самият каротен не може да се образува в организма от по-прости съединения. Това означава, че храната на човека трябва да съдържа малки количества витамин A или каротен; в противен случай в организма настъпва смущение. Храни като млякото, маслото и яйцата съдържат витамин A. Морковите, доматите и някои други зеленчуци съдържат каротен.
Организмът складира витамин A в черния дроб, в случай че е погълнато повече от непосредствено необходимото количество. Впоследствие, ако за известно време в храната няма достатъчно витамин A, организмът черпи от складираното преди това количество. Ако обаче недостигът на витамин A продължи, организмът ни се изтощава и зрението ни се влошава при лошо осветление. Състоянието, което се достига, е наречено кокоша слепота. Влажните лигавици в носа и гърлото и особено тези около очите стават сухи и се покриват с люспици. Това състояние се нарича ксерофталмия (от гръцки думи, означаващи „сухи очи“). Друго наименование на витамин A е ретинол („от ретина“), а също така и по-рядко използуваното аксерофтол (означава „без сухи очи“).
Такова съединение с десет въглеродни атома е например ментолът, който се среща в ментовото масло. (В действителност наименованието му произлиза от латинското име на ментата.) Ако върху кожата се нанесе ментол, той създава усещане за свежест и прохлада. Когато е разтворен в течен вазелин и го впръскаме в носа или в гърлото си, той действува успокояващо върху възпалените лигавици. Със същата цел ментолът се използува и в някои сиропи за кашлица, а дори и в някои цигари.
Нека се върнем към едно по-важно съединение — каротена.
Може би си спомняте, че той съдържа 40 въглеродни атома, изграден е от осем изопренови звена и има известен брой двойни връзки. Една от тези двойни връзки е точно по средата на молекулата.
Организмът може да разкъса каротеновата молекула при тази двойна връзка. При най-обикновената разновидност на каротена двете „полумолекули“, които се образуват по този начин, са еднакви. В откъснатия край на всяка „полумолекула“ се образува по една хидроксилна група. Вместо каротена с 40 въглеродни атома сега имаме два алкохола с по 20 въглеродни атома.
Този алкохол с 20 въглеродни атома, изграден от четири изопренови звена, е витамин A. Тъй като организмът може да образува от каротен витамин A, каротенът понякога се нарича провитамин A. (Представката про– идва от гръцки и латински и означава „преди“.)
Човешкият организъм оползотворява витамин A (или подобни на него съединения) в ретината на окото, за да можем да виждаме при лошо осветление. За тази цел са достатъчни и малки количества, но дори и тези малки количества създават трудност. Организмът не може да произвежда витамин A от по-прости съединения по начина, по който се получават повечето съединения в тъканите. Витамин A може да се получи само от каротен, но самият каротен не може да се образува в организма от по-прости съединения. Това означава, че храната на човека трябва да съдържа малки количества витамин A или каротен; в противен случай в организма настъпва смущение. Храни като млякото, маслото и яйцата съдържат витамин A. Морковите, доматите и някои други зеленчуци съдържат каротен.
Организмът складира витамин A в черния дроб, в случай че е погълнато повече от непосредствено необходимото количество. Впоследствие, ако за известно време в храната няма достатъчно витамин A, организмът черпи от складираното преди това количество. Ако обаче недостигът на витамин A продължи, организмът ни се изтощава и зрението ни се влошава при лошо осветление. Състоянието, което се достига, е наречено кокоша слепота. Влажните лигавици в носа и гърлото и особено тези около очите стават сухи и се покриват с люспици. Това състояние се нарича ксерофталмия (от гръцки думи, означаващи „сухи очи“). Друго наименование на витамин A е ретинол („от ретина“), а също така и по-рядко използуваното аксерофтол (означава „без сухи очи“).
|
"Въглерод и Здраве" ===================== |
