Един интересен, но доста сложен лактон (с три отделни бензолови пръстена в молекулата си) е фенолфталеинът. Той е бяло твърдо вещество, което се разтваря в етилов алкохол и образува безцветен разтвор. Ако малко количество от разтворения фенолфталеин се прибави към вода, не се случва нищо. Водата остава безцветна.
Но нека сега към водата с фенолфталеина прибавим разтвор на основно вещество, като например натриева основа, която също е безцветна. Под действието на основата лактоновата част на молекулата на фенолфталеина се отваря. Също така настъпват и други малки промени. Променената молекула сега е тъмночервена на цвят.
И така една капка от безцветна течност, прибавена към пълна чаша с безцветна течност, води до получаването на пълна чаша с тъмно оцветена течност. Фокусниците прилагат подобни трикове, за да превърнат водата във „вино“.
Ако сега към червения разтвор прибавите малко киселина, фенолфталеиновите молекули отново ще преминат в първоначалната безцветна лактонова форма. „Виното“ отново се превръща във вода.
Този сорт превръщания са много полезни в химията. Да предположим, че един химик разполага с разтвор на някаква киселина и желае да знае точно колко е количеството на киселината. Той поставя малко фенолфталеин и след това започва да прибавя разтвор на основа — капка по капка. Той е приготвил разтвора внимателно, така че знае точно колко натриева (или някаква друга) основа се съдържа в определено количество от него.
Отначало прибавената основа бързо се свързва с киселината в разтвора и не настъпва нищо особено. Накрая обаче цялото количество киселина е изчерпано. За следващата капка прибавена основа няма киселина, за да я свърже. Основата е свободна да въздействува върху фенолфталеина и внезапно целият разтвор става червен.
Химикът знае колко основа е прибавил до този момент и следователно може да пресметне количеството на киселината, което е имал, защото му е известно колко молекули от дадена киселина с колко молекули от дадена основа се свързват. Именно внезапната промяна на цвета на фенолфталеина показва (индицира) отговора, поради което фенолфталеинът е пример за един вид съединения, наречени индикатори.
Съществуват и много други съединения, които сменят цвета си при промяна на определени химични условия (обикновено на киселинността). Всяко от тях може да се използува, за да даде информация на химика. Някои от най-важните методи на химичния анализ зависят от такива промени в цвета.
Вече са конструирани уреди, които могат да измерват оцветеността на разтвори много по-чувствително и точно от човешкото око. Тези уреди установяват оцветявания в ултравиолетовата и в инфрачервената област, които човешкото око не може да види, и могат да дадат полезна информация.
Между другото фенолфталеинът дразни стените на червата и ги подбужда към дейност, когато се вземе вътрешно. По този начин той може да действува разхлабващо. Фенолфталеинът е активната съставка на някои разхлабителни средства под формата на шоколад или дъвка. (Шоколадът или дъвката ги правят по-приятни за взимане.)
Но нека сега към водата с фенолфталеина прибавим разтвор на основно вещество, като например натриева основа, която също е безцветна. Под действието на основата лактоновата част на молекулата на фенолфталеина се отваря. Също така настъпват и други малки промени. Променената молекула сега е тъмночервена на цвят.
И така една капка от безцветна течност, прибавена към пълна чаша с безцветна течност, води до получаването на пълна чаша с тъмно оцветена течност. Фокусниците прилагат подобни трикове, за да превърнат водата във „вино“.
Ако сега към червения разтвор прибавите малко киселина, фенолфталеиновите молекули отново ще преминат в първоначалната безцветна лактонова форма. „Виното“ отново се превръща във вода.
Този сорт превръщания са много полезни в химията. Да предположим, че един химик разполага с разтвор на някаква киселина и желае да знае точно колко е количеството на киселината. Той поставя малко фенолфталеин и след това започва да прибавя разтвор на основа — капка по капка. Той е приготвил разтвора внимателно, така че знае точно колко натриева (или някаква друга) основа се съдържа в определено количество от него.
Отначало прибавената основа бързо се свързва с киселината в разтвора и не настъпва нищо особено. Накрая обаче цялото количество киселина е изчерпано. За следващата капка прибавена основа няма киселина, за да я свърже. Основата е свободна да въздействува върху фенолфталеина и внезапно целият разтвор става червен.
Химикът знае колко основа е прибавил до този момент и следователно може да пресметне количеството на киселината, което е имал, защото му е известно колко молекули от дадена киселина с колко молекули от дадена основа се свързват. Именно внезапната промяна на цвета на фенолфталеина показва (индицира) отговора, поради което фенолфталеинът е пример за един вид съединения, наречени индикатори.
Съществуват и много други съединения, които сменят цвета си при промяна на определени химични условия (обикновено на киселинността). Всяко от тях може да се използува, за да даде информация на химика. Някои от най-важните методи на химичния анализ зависят от такива промени в цвета.
Вече са конструирани уреди, които могат да измерват оцветеността на разтвори много по-чувствително и точно от човешкото око. Тези уреди установяват оцветявания в ултравиолетовата и в инфрачервената област, които човешкото око не може да види, и могат да дадат полезна информация.
Между другото фенолфталеинът дразни стените на червата и ги подбужда към дейност, когато се вземе вътрешно. По този начин той може да действува разхлабващо. Фенолфталеинът е активната съставка на някои разхлабителни средства под формата на шоколад или дъвка. (Шоколадът или дъвката ги правят по-приятни за взимане.)
|
"Въглерод и Здраве" ===================== |
