Естествено молекула, която съдържа повече от една хидроксилна група (или повече от една карбоксилна група), може да образува естери на повече от едно място.
Например да вземем целулозата. Молекулата й е изградена от дълги вериги от глюкозни остатъци. Всяка молекула глюкоза съдържа пет хидроксилни групи, но при образуването на целулозата две от тези групи отиват за свързване на глюкозните молекули. При всеки глюкозен остатък остават по три свободни хидроксилни групи. Оцетната киселина може да се кондензира с някои от тях или с всичките, при което се образува целулозен ацетат.
Целулозният ацетат (обикновено този с две ацетатни групи на всеки глюкозен остатък) може да се разтвори в ацетон и да се прекара през много фини дупчици, от които изтича като тънка струйка. След изпаряването на ацетона влакното от целулозен ацетат става още по-фино. То е още една разновидност на вискозата (за която споменахме в глава 8), един от първите заместители на коприната. Нарича се ацетатна коприна.
Целулозният ацетат може да бъде прокаран през процеп, така че да се образува еластична лента. Точно това е филмовата лента, която се използува в кино– и фотокамерите.
Разбира се, невинаги е необходимо да се започне от голяма молекула. Можем да тръгнем и от по-малка. Например от фталова киселина (молекулата й се състои от бензолов пръстен с две карбоксилни групи, свързани със съседни въглеродни атоми от пръстена) и глицерол, чиято молекула, както вероятно си спомняте, има три хидроксилни групи. Тези две съединения могат да се кондензират с по една карбоксилна и една хидроксилна група, като им остават групи, които могат да се кондензират с още други молекули. Образуват се дълги вериги и се получава полутвърд материал, наречен алкидна смола.
Алкидните смоли се прибавят към различни видове блажни бои, емайли и лакове. Те остават в крайния филм, като му придават по-голяма жилавост и гъвкавост. По този начин те поддържат боядисаната повърхност в по-добро състояние в продължение на по-дълго време.
Един полезен пластичен материал се получава от простия естер, наречен метилметакрилат. Този естер съдържа пет въглеродни атома и една двойна връзка. Именно двойната връзка позволява на съседните молекули да се полимеризират и да образуват дълги вериги, точно както при случая с етилена. В резултат се получава плексиглас. Той е прозрачно вещество, което може да приема всякакви форми. По външен вид прилича на стъклото и затова понякога се нарича „органично стъкло“. Плексигласът е по-лек от обикновеното стъкло и не се чупи. Той обаче е по-мек и много по-лесно се драска. Освен това плексигласът се атакува от органични течности за разлика от стъклото.
Друг полимер, който съдържа цяла серия от естерни връзки, е териленът. Той може да се преде в здрави влакна за текстилната промишленост. Платът от терилен е по-устойчив на мачкане, отколкото платовете от естествени влакна. В САЩ този полимер се нарича дакрон.
Например да вземем целулозата. Молекулата й е изградена от дълги вериги от глюкозни остатъци. Всяка молекула глюкоза съдържа пет хидроксилни групи, но при образуването на целулозата две от тези групи отиват за свързване на глюкозните молекули. При всеки глюкозен остатък остават по три свободни хидроксилни групи. Оцетната киселина може да се кондензира с някои от тях или с всичките, при което се образува целулозен ацетат.
Целулозният ацетат (обикновено този с две ацетатни групи на всеки глюкозен остатък) може да се разтвори в ацетон и да се прекара през много фини дупчици, от които изтича като тънка струйка. След изпаряването на ацетона влакното от целулозен ацетат става още по-фино. То е още една разновидност на вискозата (за която споменахме в глава 8), един от първите заместители на коприната. Нарича се ацетатна коприна.
Целулозният ацетат може да бъде прокаран през процеп, така че да се образува еластична лента. Точно това е филмовата лента, която се използува в кино– и фотокамерите.
Разбира се, невинаги е необходимо да се започне от голяма молекула. Можем да тръгнем и от по-малка. Например от фталова киселина (молекулата й се състои от бензолов пръстен с две карбоксилни групи, свързани със съседни въглеродни атоми от пръстена) и глицерол, чиято молекула, както вероятно си спомняте, има три хидроксилни групи. Тези две съединения могат да се кондензират с по една карбоксилна и една хидроксилна група, като им остават групи, които могат да се кондензират с още други молекули. Образуват се дълги вериги и се получава полутвърд материал, наречен алкидна смола.
Алкидните смоли се прибавят към различни видове блажни бои, емайли и лакове. Те остават в крайния филм, като му придават по-голяма жилавост и гъвкавост. По този начин те поддържат боядисаната повърхност в по-добро състояние в продължение на по-дълго време.
Един полезен пластичен материал се получава от простия естер, наречен метилметакрилат. Този естер съдържа пет въглеродни атома и една двойна връзка. Именно двойната връзка позволява на съседните молекули да се полимеризират и да образуват дълги вериги, точно както при случая с етилена. В резултат се получава плексиглас. Той е прозрачно вещество, което може да приема всякакви форми. По външен вид прилича на стъклото и затова понякога се нарича „органично стъкло“. Плексигласът е по-лек от обикновеното стъкло и не се чупи. Той обаче е по-мек и много по-лесно се драска. Освен това плексигласът се атакува от органични течности за разлика от стъклото.
Друг полимер, който съдържа цяла серия от естерни връзки, е териленът. Той може да се преде в здрави влакна за текстилната промишленост. Платът от терилен е по-устойчив на мачкане, отколкото платовете от естествени влакна. В САЩ този полимер се нарича дакрон.
|
"Въглерод и Здраве" ===================== |
