Карбоксилната група може да бъде свързана с един въглероден атом. Ако този въглероден атом е част от метилова група, получава се:
Това е оцетна киселина.
Подобно на етиловия алкохол оцетната киселина е позната от праисторически времена. Самото чисто вещество е било получено още през 1700 г., а водният му разтвор е бил известен и преди това. Получаването му се дължи пак на действието на микроорганизми.
Микроскопичните същества, наречени дрожди, са причина за превръщането на захарта или нишестето в алкохол. Ако ябълков сок се подложи на действието на тези микроорганизми, получава се нещо като ябълково вино, наречено сайдер. Съдържанието на етилов алкохол в сайдера може да достигне до 15%. Ако сайдер се подложи на действието на особен тип бактерии, етиловият алкохол се превръща в оцетна киселина.
Сравнете формулата на етиловия алкохол от глава 5 с тази на оцетната киселина. Както виждате, и двете съединения съдържат два въглеродни атома. И при двете десният въглероден атом е свързан с хидроксилна група. За да се превърне етиловият алкохол в оцетна киселина, необходимо е само да се отстранят два водородни атома и да се заместят с един кислороден. Химичният механизъм в живите тъкани може да направи това доста лесно. Повечето организми (включително и нашият) променят оцетната киселина в други неща. Ценното качество на тези особени бактерии, използувани при обработката на сайдера, се състои в това, че те позволяват оцетната киселина да се натрупва, без да я променят по-нататък.
С други думи, сайдерът (а също и другите вина) при престояване става кисел поради образуването на киселина. В древността и в средновековието, когато производството на вино не е било научно контролирано, евтините вина са били почти винаги кисели. Думите за „оцет“ на френски (vinaigre) и на английски (vinegar) идват от старофренските думи „vin egre“, което значи „кисело вино“. Оцетът, който купуваме в магазина, съдържа около 3-6% оцетна киселина. Именно оцетната киселина придава на оцета миризмата и киселия му вкус.
На латински оцетната киселина е acidum aceticum. Оттук представката ацет– преминава в наименованията и на други съединения с два въглеродни атома, които са в химична връзка с оцетна киселина. Например ацеталдехид и ацетилен.
Ако някои от водородните атоми на метиловата група в оцетната киселина се заместят с халогенни, силата на киселината се увеличава. Ако всички водородни атоми се заместят с хлорни, получава се съединението трихлороцетна киселина, която е пет хиляди пъти по-силна от самата оцетна киселина. Фактически тя е почти най-силната органична киселина, която химиците широко използуват.
Ако един от водородните атоми на метиловата група в оцетната киселина се замести с флуор, получава се флуороцетна киселина. В комбинация с натриев йон тя е отличен плъхоунищожител. За нещастие тя е също така отличен универсален унищожител дори и в малки количества, така че трябва да се използува много предпазливо.
Подобно на етиловия алкохол оцетната киселина е позната от праисторически времена. Самото чисто вещество е било получено още през 1700 г., а водният му разтвор е бил известен и преди това. Получаването му се дължи пак на действието на микроорганизми.
Микроскопичните същества, наречени дрожди, са причина за превръщането на захарта или нишестето в алкохол. Ако ябълков сок се подложи на действието на тези микроорганизми, получава се нещо като ябълково вино, наречено сайдер. Съдържанието на етилов алкохол в сайдера може да достигне до 15%. Ако сайдер се подложи на действието на особен тип бактерии, етиловият алкохол се превръща в оцетна киселина.
Сравнете формулата на етиловия алкохол от глава 5 с тази на оцетната киселина. Както виждате, и двете съединения съдържат два въглеродни атома. И при двете десният въглероден атом е свързан с хидроксилна група. За да се превърне етиловият алкохол в оцетна киселина, необходимо е само да се отстранят два водородни атома и да се заместят с един кислороден. Химичният механизъм в живите тъкани може да направи това доста лесно. Повечето организми (включително и нашият) променят оцетната киселина в други неща. Ценното качество на тези особени бактерии, използувани при обработката на сайдера, се състои в това, че те позволяват оцетната киселина да се натрупва, без да я променят по-нататък.
С други думи, сайдерът (а също и другите вина) при престояване става кисел поради образуването на киселина. В древността и в средновековието, когато производството на вино не е било научно контролирано, евтините вина са били почти винаги кисели. Думите за „оцет“ на френски (vinaigre) и на английски (vinegar) идват от старофренските думи „vin egre“, което значи „кисело вино“. Оцетът, който купуваме в магазина, съдържа около 3-6% оцетна киселина. Именно оцетната киселина придава на оцета миризмата и киселия му вкус.
На латински оцетната киселина е acidum aceticum. Оттук представката ацет– преминава в наименованията и на други съединения с два въглеродни атома, които са в химична връзка с оцетна киселина. Например ацеталдехид и ацетилен.
Ако някои от водородните атоми на метиловата група в оцетната киселина се заместят с халогенни, силата на киселината се увеличава. Ако всички водородни атоми се заместят с хлорни, получава се съединението трихлороцетна киселина, която е пет хиляди пъти по-силна от самата оцетна киселина. Фактически тя е почти най-силната органична киселина, която химиците широко използуват.
Ако един от водородните атоми на метиловата група в оцетната киселина се замести с флуор, получава се флуороцетна киселина. В комбинация с натриев йон тя е отличен плъхоунищожител. За нещастие тя е също така отличен универсален унищожител дори и в малки количества, така че трябва да се използува много предпазливо.
|
"Въглерод и Здраве" ===================== |
