Рициново масло

Една дълговерижна хидроксикиселина — рициноловата киселина — по-рано беше източник на неудоволствие за голям брой деца. По молекулната си структура рициноловата киселина прилича на олеиновата. Тя също е с верига от осемнадесет въглеродни атома с карбоксилна група в края и двойна връзка някъде близо до средата (но не точно в средата, както е при олеиновата киселина). В добавка обаче молекулата на рициноловата киселина има една хидроксилна група, свързана с единадесетия въглероден атом от карбоксилната група нататък (без да се брои карбоксилният въглерод).
Тази допълнителна хидроксилна група има електрични свойства, които карат цялата молекула да прилепва плътно до метални повърхности. Когато много такива молекули прилепнат по този начин, те образуват нещо като възглавница между металната повърхност и всяка друга повърхност, която се притиска към нея. Вместо да се трият помежду си, двете повърхности се плъзгат по еластичните молекули на рициноловата киселина. С други думи, рициноловата киселина действува като смазка.
Рициноловата киселина изгражда молекулите на рициновото масло, което се получава от семената на рицина. Рициновото масло може да се използува като смазка в самолетните двигатели. (Самата рицинолова киселина не е подходяща за тази цел, защото кородира метала, докато рициновото масло няма корозионно действие.) Рициновото масло се използува и при затегнат стомах, като служи за „смазка“ на дебелото черво. Вътрешните стени на червото стават хлъзгави и червата могат да се освободят много лесно. Всяко вещество, което облекчава изпразването на червата, се нарича разхлабително средство.
Ето оттук идват страданията на децата. Едно старомодно средство против стомашни болки беше добрата доза рициново масло за „прочистване на системата“. Лошото е, че рициновото масло е отвратително на вкус, което помня от собствен опит. Дори и когато е смесено с портокалов сок, не е никакво удоволствие.
Взимането на излишни количества разхлабителни средства е опасно. Ако се превърне в навик, човек може да изпадне в такава зависимост от тях, че да не може да се справи без тях. Когато разхлабителното е маслено, могат да възникнат витаминозни смущения. Витамин A и витамин D, както и някои други са разтворими в масла. Ако червата „се облекат“ в масло, тези витамини (понякога наричани маслоразтворими витамини) остават в масления пласт и не успяват да проникнат през стените на червата в организма. След продължително взимане на такива разхлабителни средства възможно е да се яви недостиг от тези витамини, дори и те да са били в изобилие в храната. До известна степен това може да се предотврати, ако разхлабителното се взима нощем, а не непосредствено преди или след ядене.
В една захарна молекула е възможно най-отдалеченият от алдехидната група въглероден атом да бъде част от карбоксилна група. Такава молекула ще има алдехидна група в единия си край, карбоксилна група в другия и хидроксилни групи, свързани с междинните въглеродни атоми. Това е така наречената уронова киселина. Ако хидроксилните групи са подредени по същия начин, както в глюкозата, киселината е глюкуронова.
За организма глюкуроновата киселина играе ролята на нещо като „кошче за боклук“. Да предположим, че в организма има съединение, което не е необходимо. Съединението може да е било погълнато случайно или да е взето като лекарство. То би могло дори да е нещо, от което някога организмът е имал полза, но вече не се нуждае от него. Така или иначе налага се организмът да се отърве от него. Най-често организмът свързва съединението с глюкуроновата киселина в такива случаи, за да образува глюкуронид. Глюкуронидите са доста разтворими и лесно се отстраняват чрез урината. (Между другото оттук идва и наставката –урон в наименованието.)
Ако хидроксилните групи на уроновата киселина са подредени, както в галактозата, съединението се нарича галактуронова киселина. Молекулите на галактуроновата киселина могат да се свързват помежду си в дълги вериги, също както при обикновените захари. Получената голяма молекула се нарича пектин. Пектините се съдържат в много плодове и зеленчуци. Те се разтварят във вода и образуват гел (това са гъсти разтвори, които се отнасят така, като че ли са много меки твърди вещества). Именно пектините от плодовете правят желетата, сладката и мармеладите гъсти. Пектинът може да се използува за сгъстяване на майонези, малцови млечни напитки и много други.

"Въглерод и Здраве"
=====================





ПЪРВО ИЗДАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА









ЗА КНИГАТА



Хеликобактер пилори




ВТОРО ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ

(ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ОТ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ + СЛЕДНИТЕ ДОПЪЛНЕНИ ТЕМИ)



 НОВО - Теми добавени през 2018 г. 

СЪРЦЕ





Лабораторни резултати проверка



Справочна информация

Най-добрите лекари в България | Магнитни бури в момента | Болници | Въглерод и здраве
Проверка на лабораторни резултати и изследвания | Онлайн Книги | Здравни Теми | Здраве
Проф. Александър Чирков | Проф. Донка Байкова | Доц. Сотир Марчев
Човекът, който ще промени България? | Най-продаваната книга




ENGLISH VERSION OF THE BOOK
My Health Legacy





Privacy Policy (Декларация за поверителност)