Млякото, а дори и пастьоризираното мляко винаги съдържа известен брой микроорганизми. Ако се оставят при стайна температура, те се размножават. Някои от тях се снабдяват с енергия, като разкъсват молекулата на лактозата (която, ако си спомняте, е захарта на млякото), на четири части. Разкъсаните части представляват млечна киселина. Млечната киселина е хидроксикиселина и молекулата й изглежда така:
Именно млечната киселина придава киселия вкус на киселото мляко. Самата млечна киселина е без мирис. Причината за миризмата на киселото мляко е маслената киселина, която се образува при хидролизата на част от молекулите на мазнината. Понякога, вместо бакпулвер, домакинята може да използува натриев бикарбонат (сода за хляб) в тестото и след това да прибави малко кисело мляко. Млечната киселина ще послужи за получаването на въглеродна киселина и след това по време на нагряването ще се образува въглероден двуокис.
Млякото и сиренето са главните източници на калциеви йони в храната. Ето защо млякото е толкова важно за подрастващите, чиято костна система се развива и затвърдява (калциевият йон е най-важният компонент на костите). Възрастните също не могат без калциеви йони, защото организмът винаги губи част от тях в урината и трябва да си я възстановява. Понякога наистина съществува недостиг на калций за човешкия организъм и ако по някаква причина не бива да се консумира мляко, прибягва се до друга хидроксикиселина.
Това е глюконовата киселина. Молекулата й прилича на глюкозата (откъдето е и наименованието), но вместо алдехидна има карбоксилна група. Глюконовата киселина може да се свърже с калциев йон и да образува калциев глюконат. Като източник на необходимия калций за организма могат да се използуват таблетки.
При недостиг на желязо може да се взима фероглюконат, който се получава при свързването на желязото с глюконовата киселина.
Пример за киселина с етерна връзка е 2,4-дихлорфеноксикиселина, която обикновено се означава съкратено като 2,4-D. През последните години съединението се прочу като хербицид.
Подобна на млечната киселина е пирогроздената киселина.
Тя също има три въглеродни атома. Средният въглероден атом обаче, вместо да е свързан с хидроксилна група, както е в млечната киселина, е част от карбонилна група:
Пирогроздената киселина е едновременно кетон и карбоксилна киселина. Следователно тя е пример за кетокиселина.
След оцетната киселина пирогроздената киселина е може би най-важното междинно съединение в организма. Когато се разгражда молекулата на глюкозата, за да се освободи енергия, едно от многото съединения, които се получават при този процес, е пирогроздената киселина. След като се образува, пирогроздената киселина може да се превръща по-нататък по два различни пътя. Ако в съседство има много кислород, пирогроздената киселина губи един въглероден и един кислороден атом. Те се свързват, както вече споменах, с още един кислороден атом и образуват въглероден двуокис. От пирогроздената киселина остава оцетна киселина. Тази оцетна киселина след това може съща да се разгради до въглероден двуокис и вода.
Но какво ще стане, ако в близост с пирогроздената киселина няма достатъчно кислород? Точно такова е състоянието на мускулите ви при тежка работа. Да предположим, че яростно цепите дърва или се надбягвате. Мускулите ви разграждат захарните молекули с голяма скорост. Образува се известно количества пирогроздена киселина. Кръвта просто не смогва да достави достатъчно бързо кислород, който да се справи с цялото количество пирогроздена киселина в мускулите. В такъв случай пирогроздената киселина просто присъединява два водородни атома към молекулата си и се превръща в млечна киселина.
Когато мускулите превръщат глюкозата в млечна киселина, те получават известно непредвидено количество енергия. Тя е само 7% от количеството, което организмът би получил при нормално разграждане на глюкозата до въглероден двуокис и вода. Но и тези 7% са достатъчни, за да могат мускулите временно да се справят с усилието. Във всеки случай това е най-доброто, на което мускулите са способни без въздух.
Но млечната киселина е задънена улица. Тя проста се натрупва. А с натрупването й мускулите все повече и повече се уморяват. Накрая те не издържат повече. Натрупали са цялото количество млечна киселина, което могат да поемат.
След като работата е свършена и си почиват, мускулите трябва да събират кислород, с чиято помощ да се отърват от млечната киселина, като я превърнат обратно в пирогроздена киселина. (Кислородът е необходим, за да свърже двата допълнителни водородни атома в млечната киселина, като ги превърне във вода.) Именно поради тази нужда от кислород вие продължавате да се задъхвате известно време, след като сте спрели да тичате или да цепите дърва. Това е така нареченият кислороден глад, който трябва да се „утоли“.
Млякото и сиренето са главните източници на калциеви йони в храната. Ето защо млякото е толкова важно за подрастващите, чиято костна система се развива и затвърдява (калциевият йон е най-важният компонент на костите). Възрастните също не могат без калциеви йони, защото организмът винаги губи част от тях в урината и трябва да си я възстановява. Понякога наистина съществува недостиг на калций за човешкия организъм и ако по някаква причина не бива да се консумира мляко, прибягва се до друга хидроксикиселина.
Това е глюконовата киселина. Молекулата й прилича на глюкозата (откъдето е и наименованието), но вместо алдехидна има карбоксилна група. Глюконовата киселина може да се свърже с калциев йон и да образува калциев глюконат. Като източник на необходимия калций за организма могат да се използуват таблетки.
При недостиг на желязо може да се взима фероглюконат, който се получава при свързването на желязото с глюконовата киселина.
Пример за киселина с етерна връзка е 2,4-дихлорфеноксикиселина, която обикновено се означава съкратено като 2,4-D. През последните години съединението се прочу като хербицид.
Подобна на млечната киселина е пирогроздената киселина.
Тя също има три въглеродни атома. Средният въглероден атом обаче, вместо да е свързан с хидроксилна група, както е в млечната киселина, е част от карбонилна група:
След оцетната киселина пирогроздената киселина е може би най-важното междинно съединение в организма. Когато се разгражда молекулата на глюкозата, за да се освободи енергия, едно от многото съединения, които се получават при този процес, е пирогроздената киселина. След като се образува, пирогроздената киселина може да се превръща по-нататък по два различни пътя. Ако в съседство има много кислород, пирогроздената киселина губи един въглероден и един кислороден атом. Те се свързват, както вече споменах, с още един кислороден атом и образуват въглероден двуокис. От пирогроздената киселина остава оцетна киселина. Тази оцетна киселина след това може съща да се разгради до въглероден двуокис и вода.
Но какво ще стане, ако в близост с пирогроздената киселина няма достатъчно кислород? Точно такова е състоянието на мускулите ви при тежка работа. Да предположим, че яростно цепите дърва или се надбягвате. Мускулите ви разграждат захарните молекули с голяма скорост. Образува се известно количества пирогроздена киселина. Кръвта просто не смогва да достави достатъчно бързо кислород, който да се справи с цялото количество пирогроздена киселина в мускулите. В такъв случай пирогроздената киселина просто присъединява два водородни атома към молекулата си и се превръща в млечна киселина.
Когато мускулите превръщат глюкозата в млечна киселина, те получават известно непредвидено количество енергия. Тя е само 7% от количеството, което организмът би получил при нормално разграждане на глюкозата до въглероден двуокис и вода. Но и тези 7% са достатъчни, за да могат мускулите временно да се справят с усилието. Във всеки случай това е най-доброто, на което мускулите са способни без въздух.
Но млечната киселина е задънена улица. Тя проста се натрупва. А с натрупването й мускулите все повече и повече се уморяват. Накрая те не издържат повече. Натрупали са цялото количество млечна киселина, което могат да поемат.
След като работата е свършена и си почиват, мускулите трябва да събират кислород, с чиято помощ да се отърват от млечната киселина, като я превърнат обратно в пирогроздена киселина. (Кислородът е необходим, за да свърже двата допълнителни водородни атома в млечната киселина, като ги превърне във вода.) Именно поради тази нужда от кислород вие продължавате да се задъхвате известно време, след като сте спрели да тичате или да цепите дърва. Това е така нареченият кислороден глад, който трябва да се „утоли“.
|
"Въглерод и Здраве" ===================== |
