Трябва ли да се ограничим само до една хидроксилна група в молекула? Наистина химиците са установили, че е невъзможно (освен в редки случаи) при един и същ въглероден атом да се поставят повече от една хидроксилна група. Такова подреждане е нестабилно. Атомите се прегрупират веднага в по-стабилни комбинации. Това не означава обаче, че в една молекула не може да има по една хидроксилна група при различни въглеродни атоми. Дори е възможно при всеки въглероден атом да има по една хидроксилна група.
Най-простият случай е, когато едно съединение с два въглеродни атома съдържа две хидроксилни групи:
Това съединение се нарича етиленгликол. Всяко съединение с две хидроксилни групи се нарича гликол, но когато се каже само „гликол“, обикновено се подразбира етиленгликол.
Наличието на повече хидроксилни групи в една молекула прави съединението по-разтворимо във вода, а температурата му на кипене — по-висока в сравнение с температурата на кипене на подобни съединения с по-малко хидроксилни групи. Освен това (неизвестно защо) често такива съединения придобиват сладък вкус. Етиленгликолът например е по-сладък от захарта. Самата дума „гликол“ произлиза от гръцки и означава „сладък“.
Най-важното приложение на етиленгликола няма нищо общо със сладкия му вкус. Етиленгликолът замръзва при –17°C, а водата — при 0°C. Известно е, че почти винаги смес от две вещества замръзва при по-ниска температура от температурата на замръзване на всяко от веществата, взети поотделно. Ако шест части етиленгликол се смесят с четири части вода, сместа замръзва едва при –49°C.
Вече стана дума за употребата на денатурирания спирт като антифриз. Прибавянето на етиленгликол към водата в автомобилния радиатор също го предпазва от замръзване през зимата. Но все пак има една съществена разлика в полза на етиленгликола.
Етиловият алкохол кипи при 78°C, а етиленгликолът — при 197°C. Когато двигателят работи, отделяната топлина е достатъчна, за да загрее течността в радиатора и да започне изпаряването на етиловия алкохол. Обаче тази топлина не е достатъчна за изпарението на етиленгликола. Дори и да има малко изпарение, то става много бавно. Етиленгликолът е постоянен антифриз.
Едно още по-важно полихидроксисъединение (съединение с много хидроксилни групи) е глицеролът. Това е съединение с три въглеродни атома с по една хидроксилна група при всеки от тях:
(Съединението е известно и като „глицерин“, но химиците предпочитат да запазят окончанието –ол, което показва наличието на хидроксилни групи.)
Наименованието глицерол също идва от гръцки и означава „сладък“ и глицеролът наистина е сладък — почти колкото самият гликол. Гликолът е доста отровен, но глицеролът е съвсем безвреден за организма. Можете да ядете глицерол колкото ви се иска. И понякога действително го правите. Глицерол се прибавя към бонбоните с пълнеж от крем, за да стане кремът по-сладък. Освен това той предпазва крема от изсъхване. Самият той не се изпарява (температурата му на кипене е твърде висока, за да му позволи да се изпарява при стайна температура), а и „държи“ здраво водата и не й позволява да се изпари.
Поради това „поддържащо влагата“ свойство на глицерола (което химиците наричат хигроскопичност) го прибавят към тютюна. Той предпазва тютюна от изсъхване и му дава възможност да гори равномерно и бавно. Глицерол се употребява и като съставна част на лосиони за тяло.
Що се отнася до човешкия организъм, най-важното свойство на глицерола е, че молекулите му се свързват с други вещества и изграждат мазнините на живите организми. Също така важно е и съединението с пръстен от шест въглеродни атома, към всеки от които е свързана по една хидроксилна група, в което липсват двойни връзки. Нарича се инозитол. Той е съставна част на молекулите на някои сложни вещества, намиращи се главно в мозъка и нервите.
Най-простият случай е, когато едно съединение с два въглеродни атома съдържа две хидроксилни групи:
Наличието на повече хидроксилни групи в една молекула прави съединението по-разтворимо във вода, а температурата му на кипене — по-висока в сравнение с температурата на кипене на подобни съединения с по-малко хидроксилни групи. Освен това (неизвестно защо) често такива съединения придобиват сладък вкус. Етиленгликолът например е по-сладък от захарта. Самата дума „гликол“ произлиза от гръцки и означава „сладък“.
Най-важното приложение на етиленгликола няма нищо общо със сладкия му вкус. Етиленгликолът замръзва при –17°C, а водата — при 0°C. Известно е, че почти винаги смес от две вещества замръзва при по-ниска температура от температурата на замръзване на всяко от веществата, взети поотделно. Ако шест части етиленгликол се смесят с четири части вода, сместа замръзва едва при –49°C.
Вече стана дума за употребата на денатурирания спирт като антифриз. Прибавянето на етиленгликол към водата в автомобилния радиатор също го предпазва от замръзване през зимата. Но все пак има една съществена разлика в полза на етиленгликола.
Етиловият алкохол кипи при 78°C, а етиленгликолът — при 197°C. Когато двигателят работи, отделяната топлина е достатъчна, за да загрее течността в радиатора и да започне изпаряването на етиловия алкохол. Обаче тази топлина не е достатъчна за изпарението на етиленгликола. Дори и да има малко изпарение, то става много бавно. Етиленгликолът е постоянен антифриз.
Едно още по-важно полихидроксисъединение (съединение с много хидроксилни групи) е глицеролът. Това е съединение с три въглеродни атома с по една хидроксилна група при всеки от тях:
Наименованието глицерол също идва от гръцки и означава „сладък“ и глицеролът наистина е сладък — почти колкото самият гликол. Гликолът е доста отровен, но глицеролът е съвсем безвреден за организма. Можете да ядете глицерол колкото ви се иска. И понякога действително го правите. Глицерол се прибавя към бонбоните с пълнеж от крем, за да стане кремът по-сладък. Освен това той предпазва крема от изсъхване. Самият той не се изпарява (температурата му на кипене е твърде висока, за да му позволи да се изпарява при стайна температура), а и „държи“ здраво водата и не й позволява да се изпари.
Поради това „поддържащо влагата“ свойство на глицерола (което химиците наричат хигроскопичност) го прибавят към тютюна. Той предпазва тютюна от изсъхване и му дава възможност да гори равномерно и бавно. Глицерол се употребява и като съставна част на лосиони за тяло.
Що се отнася до човешкия организъм, най-важното свойство на глицерола е, че молекулите му се свързват с други вещества и изграждат мазнините на живите организми. Също така важно е и съединението с пръстен от шест въглеродни атома, към всеки от които е свързана по една хидроксилна група, в което липсват двойни връзки. Нарича се инозитол. Той е съставна част на молекулите на някои сложни вещества, намиращи се главно в мозъка и нервите.
|
"Въглерод и Здраве" ===================== |
