Преди лекарите да осъзнаят съществуването на зародишите, всяка сериозна рана или хирургическа намеса почти сигурно завършваше фатално. Дори ако пациентът успееше да издържи болката (знаете, че тогава не е имало анестетици) и да преживее кръвоизлива и шока, бактериалната инфекция си свършваше работата.
В средата на XIX в. френският химик Луи Пастьор пръв предложи зародишната теория за болестите. Той заяви и доказа, че болестите и инфекциите се причиняват от микроскопични организми. Следователно, за да се предотврати инфекцията, беше необходимо да се унищожат тези микроорганизми. (Между другото интересно е да се отбележи, че зародишната теория за болестите, тази най-велика крачка в медицината, е дело не на лекар, а на химик.)
През 1865 г. един шотландски хирург, Джоузеф Листър, открил на практика начин за унищожаване на микроорганизми. Той използувал химикали. При лекуване на пациент със сложна фрактура на костта (т.е. фрактура, при която костта е пробила кожата), той нанесъл върху раната фенол. (Разтвор на 9 g фенол в 1 l вода убива повечето бактерии за пет минути.) Листър продължил да нанася всеки ден от този разтвор и пациентът се възстановил без инфекция.
Това било началото. Оказало се, че фенолът е твърде дразнещ и уврежда тъканите и невинаги може да се използува. Започнали да го смесват с други вещества. Били открити и други химикали, които още по-лесно убивали микроорганизмите и по-малко навреждали на пациента. Но и след това силата на новите антисептични препарати продължила да се измерва с т.нар. фенолен коефициент. Той показва колко по-силно от фенола е дадено антисептично вещество.
Листър е родоначалникът на антисептичната хирургия. Понастоящем лекарите измиват цялостно ръцете си преди операция, носят маски и стерилизират инструментите преди употреба. Всички шансове на микроорганизмите са изцяло отнети.
Молекулата на фенола се състои от бензолно ядро, към което е свързана една хидроксилна група по следния начин:
Изобщо всяко съединение с хидроксилна група, свързана с бензолно ядро, се нарича фенол, но когато се говори само за фенол (или обикновен фенол), се подразбира съединението с показаната формула.
Фенолът е открит през 1834 г. в каменовъгления катран. По онова време каменовъгленият катран бил използуван най-вече за производство на светилен газ и представката фен– произлиза от гръцки и означава „осветявам“.
Пример за по-сложен фенол е урушиолът, при който две хидроксилни групи са свързани с бензолно ядро; в съединението има и една въглеродна верига от 15 въглеродни атома. Някои от вас може би са се сблъсквали с урушиола и сигурно са съжалили, защото той е отровната съставка на бръшляна.
В средата на XIX в. френският химик Луи Пастьор пръв предложи зародишната теория за болестите. Той заяви и доказа, че болестите и инфекциите се причиняват от микроскопични организми. Следователно, за да се предотврати инфекцията, беше необходимо да се унищожат тези микроорганизми. (Между другото интересно е да се отбележи, че зародишната теория за болестите, тази най-велика крачка в медицината, е дело не на лекар, а на химик.)
През 1865 г. един шотландски хирург, Джоузеф Листър, открил на практика начин за унищожаване на микроорганизми. Той използувал химикали. При лекуване на пациент със сложна фрактура на костта (т.е. фрактура, при която костта е пробила кожата), той нанесъл върху раната фенол. (Разтвор на 9 g фенол в 1 l вода убива повечето бактерии за пет минути.) Листър продължил да нанася всеки ден от този разтвор и пациентът се възстановил без инфекция.
Това било началото. Оказало се, че фенолът е твърде дразнещ и уврежда тъканите и невинаги може да се използува. Започнали да го смесват с други вещества. Били открити и други химикали, които още по-лесно убивали микроорганизмите и по-малко навреждали на пациента. Но и след това силата на новите антисептични препарати продължила да се измерва с т.нар. фенолен коефициент. Той показва колко по-силно от фенола е дадено антисептично вещество.
Листър е родоначалникът на антисептичната хирургия. Понастоящем лекарите измиват цялостно ръцете си преди операция, носят маски и стерилизират инструментите преди употреба. Всички шансове на микроорганизмите са изцяло отнети.
Молекулата на фенола се състои от бензолно ядро, към което е свързана една хидроксилна група по следния начин:
Изобщо всяко съединение с хидроксилна група, свързана с бензолно ядро, се нарича фенол, но когато се говори само за фенол (или обикновен фенол), се подразбира съединението с показаната формула.
Фенолът е открит през 1834 г. в каменовъгления катран. По онова време каменовъгленият катран бил използуван най-вече за производство на светилен газ и представката фен– произлиза от гръцки и означава „осветявам“.
Пример за по-сложен фенол е урушиолът, при който две хидроксилни групи са свързани с бензолно ядро; в съединението има и една въглеродна верига от 15 въглеродни атома. Някои от вас може би са се сблъсквали с урушиола и сигурно са съжалили, защото той е отровната съставка на бръшляна.
|
"Въглерод и Здраве" ===================== |
