Понякога фенолът се нарича карболова киселина. За да можете да разберете защо е така, трябва първо да си изясним какво е киселина. Някои съединения понякога губят частично един от водородните атоми, които обикновено участвуват в молекулите им. Те не губят целия водороден атом, а само част от него. Загубената част се нарича водороден йон.
Съединенията, които допускат от молекулите им да се откъсват водородни йони, са киселини. Ако водородните йони се откъсват много лесно, така че в даден момент да има голям брой от тях, съединението е силна киселина. Ако водородните йони се откъсват трудно, така че в даден момент броят им да е малък, съединението е слаба киселина. Водородният йон има кисел вкус и е много активен. Той атакува и разяжда най-различни метали. Поради това силните киселини са опасни. Химиците трябва да работят с тях внимателно, за да предпазят не само химическата апаратура, но и собствените си дрехи, кожа и очи.
Когато водородният атом е свързан с въглероден, той практически няма възможност да се отдели като йон. Когато водородният атом е свързан с кислороден, както е в хидроксилната група, вероятността да се отдели водороден йон е твърде малка. Поради това етиловият алкохол е извънредно слаба киселина; толкова слаба, че в действителност само химиците могат да установят неговата киселинност.
Обаче когато хидроксилната група е свързана с бензолно ядро, възможността да се отдели водороден йон е увеличена до такава степен, че киселинните свойства са забележими; все още много слаби, но забележими. Ето защо фенолът понякога се нарича карболова киселина.
Подобно на фенола е съединението крезол. Той представлява фенол с една метилова група в бензолното ядро. Той е по-силен антисептик от фенола, по-евтин и по-безопасен за работа. Използуваните в домакинството дезинфекционни средства за почистване, например като лизола, съдържат крезол или подобни съединения. Миризмата им се дължи на крезола.
Танините са растителни продукти с доста сложни молекули. Те съдържат два или повече бензолни пръстена, всеки с по две хидроксилни групи. Следователно те са полифеноли. Танините се съединяват с някои вещества в ципата или кожата на животни, като я правят по-твърда и по-жилава. Обработените с танини кожи се наричат „продъбени“.
Танините също така правят кожата на изгорено място по-груба и намаляват болката от изгарянето. Ето защо понякога върху рани от изгаряния се поставят предварително накиснати във вода листа от чай (които съдържат танини). (Между другото, когато прибавим мляко или сметана към кафето или чая си, те поемат част от танините, които са извлечени от чаените листа или кафеените зърна. Отчасти горчивият вкус на тези напитки се дължи на танините, така че като прибавим мляко или сметана, горчивината им намалява.)
Един интересен фенол със значение за медицината е диетилстилбестролът, наричан и просто стилбестрол. Молекулата му съдържа две фенолни групи, свързани с мост от два въглеродни атома. Стилбестролът е пример за заместител на хормони.
Хормоните са вещества, които се образуват в организма от така наречените жлези с вътрешна секреция. Те се вливат в кръвта в много малки количества, но оказват мощно влияние върху химичните механизми на определени части от организма. Именно в резултат на хормоналната дейност момчето и момичето се превръщат в мъж и жена след юношеството.
Понякога лекарите използуват хормони, за да помогнат на пациента да преодолее някакво разстройство. Да се извлече достатъчно количество определени хормони от малкото им количество в домашните животни е дълга и досадна работа. Полученото е не само оскъдно, но и много скъпо.
Все пак съществува възможност някои от хормоните да се получат синтетично в лабораторни условия. Дори понякога е възможно да се получи друго съединение, чиято молекула по-лесно се синтезира от съответния хормон, и това съединение да има същия ефект като хормона. Стилбестролът е най-подходящият такъв пример. Той е въведен за пръв път в Европа през 1939 г. като заместител на женски полови хормони. Синтезира се по-лесно от тях, а в известни отношения е и по-добър.
Съединенията, които допускат от молекулите им да се откъсват водородни йони, са киселини. Ако водородните йони се откъсват много лесно, така че в даден момент да има голям брой от тях, съединението е силна киселина. Ако водородните йони се откъсват трудно, така че в даден момент броят им да е малък, съединението е слаба киселина. Водородният йон има кисел вкус и е много активен. Той атакува и разяжда най-различни метали. Поради това силните киселини са опасни. Химиците трябва да работят с тях внимателно, за да предпазят не само химическата апаратура, но и собствените си дрехи, кожа и очи.
Когато водородният атом е свързан с въглероден, той практически няма възможност да се отдели като йон. Когато водородният атом е свързан с кислороден, както е в хидроксилната група, вероятността да се отдели водороден йон е твърде малка. Поради това етиловият алкохол е извънредно слаба киселина; толкова слаба, че в действителност само химиците могат да установят неговата киселинност.
Обаче когато хидроксилната група е свързана с бензолно ядро, възможността да се отдели водороден йон е увеличена до такава степен, че киселинните свойства са забележими; все още много слаби, но забележими. Ето защо фенолът понякога се нарича карболова киселина.
Подобно на фенола е съединението крезол. Той представлява фенол с една метилова група в бензолното ядро. Той е по-силен антисептик от фенола, по-евтин и по-безопасен за работа. Използуваните в домакинството дезинфекционни средства за почистване, например като лизола, съдържат крезол или подобни съединения. Миризмата им се дължи на крезола.
Танините са растителни продукти с доста сложни молекули. Те съдържат два или повече бензолни пръстена, всеки с по две хидроксилни групи. Следователно те са полифеноли. Танините се съединяват с някои вещества в ципата или кожата на животни, като я правят по-твърда и по-жилава. Обработените с танини кожи се наричат „продъбени“.
Танините също така правят кожата на изгорено място по-груба и намаляват болката от изгарянето. Ето защо понякога върху рани от изгаряния се поставят предварително накиснати във вода листа от чай (които съдържат танини). (Между другото, когато прибавим мляко или сметана към кафето или чая си, те поемат част от танините, които са извлечени от чаените листа или кафеените зърна. Отчасти горчивият вкус на тези напитки се дължи на танините, така че като прибавим мляко или сметана, горчивината им намалява.)
Един интересен фенол със значение за медицината е диетилстилбестролът, наричан и просто стилбестрол. Молекулата му съдържа две фенолни групи, свързани с мост от два въглеродни атома. Стилбестролът е пример за заместител на хормони.
Хормоните са вещества, които се образуват в организма от така наречените жлези с вътрешна секреция. Те се вливат в кръвта в много малки количества, но оказват мощно влияние върху химичните механизми на определени части от организма. Именно в резултат на хормоналната дейност момчето и момичето се превръщат в мъж и жена след юношеството.
Понякога лекарите използуват хормони, за да помогнат на пациента да преодолее някакво разстройство. Да се извлече достатъчно количество определени хормони от малкото им количество в домашните животни е дълга и досадна работа. Полученото е не само оскъдно, но и много скъпо.
Все пак съществува възможност някои от хормоните да се получат синтетично в лабораторни условия. Дори понякога е възможно да се получи друго съединение, чиято молекула по-лесно се синтезира от съответния хормон, и това съединение да има същия ефект като хормона. Стилбестролът е най-подходящият такъв пример. Той е въведен за пръв път в Европа през 1939 г. като заместител на женски полови хормони. Синтезира се по-лесно от тях, а в известни отношения е и по-добър.
|
"Въглерод и Здраве" ===================== |
