Номер едно

В досега споменатите органични съединения кислородните атоми са били винаги част от хидроксилни групи. Сега нека променим малко нещата. Да допуснем, че двете връзки на кислородния атом са свързани с въглеродни атоми. Комбинацията би изглеждала така: –C–O–C–. Всяко съединение, което съдържа тази комбинация, се нарича етер.
Най-широко известният етер е етиловият етер, чиято формула изглежда така:

Етилов етер

И двата въглеродни атома, с които е свързан кислородният атом, принадлежат на етилови групи. Въпреки че има много, много етери, химикът или лекарят (или всеки друг) като каже просто „етер“, винаги подразбира етилов етер.
Етиловият етер е открит през 1544 г. По онова време буквално нищо не е било известно за органичната химия. Най-силно впечатление е направил на химиците фактът, че някои течности могат да се изпаряват толкова лесно и бързо. Температурата на кипене на етиловия етер е само 34,6°C — по-ниска и от нормалната телесна температура.
Както вече споменах, газовете и парите са били пълна загадка за химиците от онова време. За тях тази нова течност просто изчезвала като дим. Гърците имат отделна дума за горните въздушни слоеве, разположени високо над долната атмосфера и нейната земна поквара. Те ги наричат „етер“. През 1730 г. на това изчезващо съединение, което като че бягало от земята, било дадено името „Spiritus aethereus“ (което значи „етерен спирт“). В крайна сметка името останало само „етер“.
Освен това двете групи от по два въглеродни атома, за които се установило, че образуват част от молекулата (разбира се, след като химиците вече знаели за атомите и молекулите), били наречени „етилови“ според същия източник. Оттам идва и думата „етан“ за въглеводорода с два въглеродни атома. В органичната химия често се случва названията да произлизат верижно едно от друго.
В някои отношения етерите имат свойства между тези на алкохолите и въглеводородите, но са значително по-близо до въглеводородите. Етиловият етер е слабо разтворим във вода, но много по-лесно се смесва с мазнини, включително и с миелиновите обвивки на нервните клетки.
Поради това етерът е анестетик, и то добър. Той е един от първите американски анестетици. През 1842 г. лекарят от Джорджия Крофорд Лонг използува етер при операция на пациент. На 30 септември 1846 г. бостънския зъболекар У. Т. Мортън извадил зъб на пациент под етер. Две седмици по-късно, на 16 октомври 1846 г., д-р Дж. К. Уорън извършил първата публична операция на пациент, упоен с етер. Това става в Масачузетската голяма военна болница в Бостън.
Наскоро след това бива предложено и понятието „анестезия“ от Оливър Уендъл Хоумс, бостънски лекар и поет, известен с поемите си „Старата конница“ и „Чудният файтон“.
Вече повече от век лекарите експериментират с нови анестетици, но и сега етиловият етер се използува по-често от другите анестетици, особено при продължителни операции. Той все още е шампион. Може би други анестетици действуват по-бързо, но в някои отношения етиловият етер е най-безопасен; вероятността да засегне дейността на сърцето и белите дробове при него е по-малка.
Подобно на повечето анестетици с изключение на хлороформа етиловият етер създава опасност от пожар и експлозия. Нещо повече, ако бъде оставен продължително време, той присъединява допълнителни кислородни атоми към молекулата си и образува нетрайни съединения, които могат да експлодират дори без външни причини.
За да се предотврати експлозия, предназначеният за анестетични цели етер се пречиства внимателно и се съхранява в малки, херметично затворени съдове. Вътре се поставя и парченце тел, защото желязото забавя образуването на експлозивното съединение. Но дори и в такъв случай, когато съдът е стоял открит повече от 24 h, етерът не се използува за анестезия.
Етиловият етер има силна миризма, която в малки количества не е неприятна. За болниците вече е характерна тази миризма, особено след като йодоформът излезе от употреба.
Способността на етера да разтваря много лесно мастни вещества го прави ценен за химиците. Те прибавят етер към сместа от вещества и я оставят да престои (или разклащат добре сместа или използуват т.нар. екстрактор на Сокслѐ за ускоряване на процеса). Мастната част на сместа се разтваря в етера. Останалата част не се разтваря. Ако след това отлеем етера, с него се отделя и мастната част. Получава се така нареченият остатък, свободен от мастни вещества.
Етиловият етер се изпарява лесно поради ниската му температура на кипене. Достатъчно е колбата с етер, съдържащ мастните вещества, или мазнината, да се постави в съд с гореща вода. Етерът се изпарява, като кипи буйно, и в колбата остава мазнината. Целият процес на извличане на веществото се нарича екстракция с етер.

Етиловият етер е много лесновъзпламеним, за да може да се използува в големи количества, каквито изисква промишлеността. Като разтворители в промишлени мащаби се използуват по-сложни етери, наречени целосолви. Техните молекули съдържат хидроксилни и етерни групи.

"Въглерод и Здраве"
=====================





ПЪРВО ИЗДАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА









ЗА КНИГАТА



Хеликобактер пилори




ВТОРО ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ

(ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ОТ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ + СЛЕДНИТЕ ДОПЪЛНЕНИ ТЕМИ)



 НОВО - Теми добавени през 2018 г. 

СЪРЦЕ





Лабораторни резултати проверка



Справочна информация

Най-добрите лекари в България | Магнитни бури в момента | Болници | Въглерод и здраве
Проверка на лабораторни резултати и изследвания | Онлайн Книги | Здравни Теми | Здраве
Проф. Александър Чирков | Проф. Донка Байкова | Доц. Сотир Марчев
Човекът, който ще промени България? | Най-продаваната книга




ENGLISH VERSION OF THE BOOK
My Health Legacy





Privacy Policy (Декларация за поверителност)