Сълзи

Какво ще стане, ако и двете връзки на кислородния атом се свържат с един и същ въглероден атом? Образува се комбинацията C=O. Тази комбинация се нарича карбонилна група. Съединенията, които я съдържат, се наричат карбонилни съединения.
На въглеродния атом от карбонилната група остават още две връзки. Ако една от тях се заеме от водороден атом, ще получим комбинацията H–C=O. Всяко съединение, което съдържа тази комбинация, се нарича алдехид.
Най-простият алдехид е този, при който и двете свободни връзки на карбонилната група са свързани с водородни атоми. Молекулата, която се получава, изглежда така:
Формалдехид
Съединението се нарича формалдехид. Ако сравните тази молекула с молекулата на метиловия алкохол от глава 5, ще забележите, че формалдехидът представлява метилов алкохол с два водородни атома по-малко. Всеки алдехид може да се получи чрез отнемане на два водородни атома от съответния алкохол (т.е. чрез дехидрогениране на алкохола). Именно оттук произлиза и думата „алдехид“. Тя е съкращение от дехидрогениран алкохол (alcohol dehydrogenatus).
Формалдехидът е газ с много силна и дразнеща миризма, която никога не се забравя. Той дразни лигавицата на очите, носа и гърлото. Малко да ви лъхне и очите веднага започват да смъдят и да сълзят. Вещество, което предизвиква сълзене, се нарича лакриматор (от латинската дума за „сълзи“).
При подходящи условия формалдехидът се полимеризира и образува параформалдехид. Той е твърдо вещество, което се пренася лесно от едно място на друго, и с него се работи много по-приятно, отколкото със сълзотворния газообразен формалдехид. При умерено загряване на параформалдехид се образува отново формалдехид, който след това може да се използува.
Една от причините за силното дразнещо действие на формалдехида е, че той се свързва лесно с протеините, които са най-важната съставна част на всички живи тъкани. При това съединяване формалдехидът втвърдява тъканта и я умъртвява. Той убива и всички микроорганизми, които срещне.
Поради това формалдехидът се използува за запазване на тъкани, органи и дори на цели организми. Той не само предотвратява гниенето, но прави тъканта твърда като дъска и улеснява работата с нея. Формалдехидът не се употребява в чисто състояние, тъй като при обикновена температура е газообразен. Вместо него се използува 40%-ен воден разтвор, наречен формалин. Кабинетите по зоология в училищата винаги миришат на формалдехид, защото образците за дисекция се пазят в него. (Формалдехидът се използува също и в течностите за балсамиране.)
При определени условия молекулите на формалдехида се свързват с молекулите на фенола и образуват полимер. Този полимер подобно на много други органични полимери е на вид като стъкло и е доста крехък. Такива полимери се наричат смоли. Общо взето, при нагряване смолите омекват. Ако към смолата се прибавят някои висококипящи вещества, тя ще омеква още по-лесно. На омекналата смола може да се придава форма по желание и тогава тя се нарича пластмаса. Веществото, което допринася за превръщането на смолата в пластмаса, се нарича пластификатор.
След формуване и охлаждане пластмасите се втвърдяват и запазват новата си форма. Някои пластмаси могат отново да омекнат при нагряване и да им се придаде друга форма. Това са термопластите. (Представката термо– произлиза от гръцката дума за „топлина“). Полиетиленът, споменат в глава 2, е пример за такъв вид пластмаса.
Други пластмаси, след като бъдат нагрети, формувани и охладени, запазват постоянно формата си. Ако отново ги нагреем, те може да се овъглят, но няма да омекнат. Това са термореактивните пластмаси. Те са особено твърди и здрави, но са крехки.
Фенолформалдехидните полимери могат да се превърнат в термореактивни пластмаси. Първата пластмаса от този вид бе открита от Л. Х. Бейклънд (химик, роден в Белгия) през 1905 г. и е наречена бакелит. Макар и да е от по-старите пластмаси, тя е една от най-здравите и все още се използува широко в промишлеността. Значението на пластмасите нараства. След края на Втората световна война производството на смоли и пластмаси се увеличи многократно.
Ако двата водородни атома на формалдехида се заместят с хлорни, получава се съединението фосген, което има доста по-добра миризма. В действителност той има прекрасна миризма на цветя. Случи ми се да помириша и гарантирам, че е така. И все пак бих предпочел да вдишам формалдехид, защото една добра глътка фосген означава смърт! Той предизвиква изпълване на белите дробове с течност и прави дишането невъзможно. Фосгенът е един от отровните газове, използувани през Първата световна война.
При гасенето на пожари с тетрахлорметан, особено когато се дължат на късо съединение, малка част от тетрахлорметана се превръща във фосген. Пожарогасители с тетрахлорметан не бива да се използуват при гасенето на пожари, предизвикани от електрически ток.

"Въглерод и Здраве"
=====================





ПЪРВО ИЗДАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА









ЗА КНИГАТА



Хеликобактер пилори




ВТОРО ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ

(ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ОТ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ + СЛЕДНИТЕ ДОПЪЛНЕНИ ТЕМИ)



 НОВО - Теми добавени през 2018 г. 

СЪРЦЕ





Лабораторни резултати проверка



Справочна информация

Най-добрите лекари в България | Магнитни бури в момента | Болници | Въглерод и здраве
Проверка на лабораторни резултати и изследвания | Онлайн Книги | Здравни Теми | Здраве
Проф. Александър Чирков | Проф. Донка Байкова | Доц. Сотир Марчев
Човекът, който ще промени България? | Най-продаваната книга




ENGLISH VERSION OF THE BOOK
My Health Legacy





Privacy Policy (Декларация за поверителност)